Майкъл Бубле (Michael Bublé) е изключително явление за онези, които обичат красивия поп, евъргрийн и вокалния джаз. Роден във Ванкувър (Британска Колумбия), син на рибар и навлязъл съвсем случайно в този тежък бизнес благодарение на неговия влюбен в музиката дядо-италианец. Докато учи любимия си внук как се става добър водопроводчик, какъвто сам е бил, той запознава Майкъл с музиката на Синатра, Дийн Мартин, Рей Чарлз и Елвис Пресли. Майкъл нарича тези певци „тройна заплаха”, защото могат да пеят, да танцуват и да те забавляват. Те бяха артисти, каквито сега вече няма, казва Бубле.
Носител на две награди Грами и продал над 11 милиона албума по целия свят, Майкъл е истинска наслада за душата дори на неизкушените за музика. Фин, елегантен, харизматичен и чувствен, с изключителен глас и красива носталгия по времето на големите гении от втората половина на миналия век. Един от малкото артисти, които участват в цялостната концепция по изработването на албума, до най-дребните детайли, защото както той сам казва „исках албумът да бъде чудесен и знаех, че ще стане по-добър от предишните два и това ме кара да се чувствам ужасно”.
Още дебютният му албум през 2003 г., наречен на него Michael Bublé, и особено мултиплатиненият It’s Time (2005), награден с Грами, разкриха харизматичното му амплоа, елегантния хумор и топъл носталгичен тембър. Това даде повод New York Times да го нарече „артист, който на сцената се чувства изцяло в собствения си дом”.
Майкъл е чувствителен и сантиментален дух. „Понякога връзката не се получава, защото липсва достатъчно любов. Това обаче не ти дава право да игнорираш личността и трябва да си близо, когато имат нужда от теб. Това е принципно”, казва Бубле и това пее в Lost, определена от Майкъл като химн за полетели към звездите любовници. За великолепната авторска Everything Майкъл казва: „Написах тази песен като израз на голямо щастие от истинската любов, но всъщност отправих послание към целия свят. Ние живеем в луди времена и независимо какво се случва, любовта е тази, заради която си струва да живеем живота си”.

/със съкращения от сп.InSpiro/

Любими песни на М. Бубле

Home
https://www.youtube.com/watch?v=lbSOLBMUvIE
Sway
https://www.youtube.com/watch?v=NtlUozXIPSg
Feeling good
https://www.youtube.com/watch?v=Edwsf-8F3sI
Help me make it through the night
https://www.youtube.com/watch?v=CReqz489KPs
You will never find
https://www.youtube.com/watch?v=NFX9AHBCfmE

               
Това е името на едночасово предаване на БНР Хр. Ботев, излъчвано всяка неделя преди полунощ . На 25 януари, тази година гост в него беше не кой да е, а нашият Коро (доц. Коста Костов). Водещата на предаването го представи като лекар, есеист, философ, меломан... като накрая с удивление призна, че той е повече от отличен познавач на музиката, способен самостоятелно да води музикална рубрика. Всъщност Коро вече го е правил – по Дарик радио.
Както се разбра, той е закърмен от малък с музика покрай баща си, който е бил тромпетист. После самият той започва да свири на саксофон. През цялото следване, а и досега не спира да се интересува от музика. Харесва джаз, прекланя се пред Бийтълс и с гордост заявява, че музиката го вълнува почти толкова, колкото и медицината. Бих казала, че Коро е дори маниак на тази тема – той упорито търси и не престава да осъществява срещи с любимите си изпълнители. Негови фаворити са Dave Koz, David Sanborn, Miles Davis. Успява да покани Ken Hensley да пее на конгреса по белодробни болести през 2010 година и дори излиза да пее на една сцена с него. Освен това Коро пише статии за музиканти с вещината на истински музикален критик. В неговото списание ИнСпиро има не един и два материала, посветени на музиката.

Предлагам да чуем няколко парчета от любимите му изпълнители:

Dave Koz - Over The Rainbow:
https://www.youtube.com/watch?v=D_lnufyVXXA

David Sanborn - The dream :
https://www.youtube.com/watch?v=CG6_tOJ5s8U
https://www.youtube.com/watch?v=7jgmV1-7VGA

Miles Davis – Human Nature:
https://www.youtube.com/watch?v=3wCHs7Dd8iI&index=14&list=PLdhGk7gKuZxYut3naMt3K1b3uwMbzZPIM

Ken Hensley – Romance:
https://www.youtube.com/watch?v=cjjn9Wt_iI8

Dave Koz and Peter White - It might be you (записана за филма Тутси):
https://www.youtube.com/watch?v=_c89Af1dyaw

Ако тази музика ви харесва, може да потърсите още от любимите на Коро:
Straight To The Heart (David Sanborn)
Tender Is The Night (Dave Koz)
Bright (Peter White)

               
Соня Йончева е родена в Пловдив. Учи пиано и оперно пеене в родния си град, а после завършва класическо пеене в Консерваторията в Женева. Старт на световната и кариера дава знаменитият оперен конкурс „Опералия“ 2010 , организиран от Пласидо Доминго в Ла Скала, Милано, в който Соня е победител. Следват многобройни награди в България и чужбина и нови ангажименти на световните сцени. През 2013 година дебютира в Метрополитън опера като Джилда в "Риголето" от Верди, а през миналия ноември се представя като Мими в "Бохеми" от Пучини. С „Травиата“ на Верди тази година тя отбелязва най-големия си триумф. За нея говорят като за „нова звезда“, а пеенето и определят като „технически безупречно“ и „впечатляващо“.

Соня Йончева е включена в световната класация за най-любима оперна звезда на 2014 година. Тя живее в Швейцария със съпруга си – венецуелският диригент Доминго Хиндоян и сина си Матео.

Подбрах няколко емблематични изпълнения на талантливата певица, както следва:

В "Травиата" на Верди, 2013:
https://www.youtube.com/watch?x-yt-cl=84503534&v=GDqNMFkAP6Y&x-yt-ts=1421914688

В „Юлий Цезар“ на Хендел, 2011:
https://www.youtube.com/watch?v=2ysapr_EwOI

В “Момичетата от Кадикс” на Делиб, 2014:
https://www.youtube.com/watch?v=cM3arEed9Vc

               
Няма друга група в областта на поп музиката получила такава световна слава като Бийтълс. Ние, съвременниците на възхода им на сцената все още си спомняме за “доброто старо време” от ученическите ни години, когато полудявахме по хитовете им, обявени първоначално за “буржоазна провокация”. Тази група не само стана любима на всички, тя формираше нашите естетически представи за истинска жива поп-музика и дирижираше модата в облеклото и поведението ни. И сега, след толкова години отново се вълнуваме и инстинктивно припяваме всеки път когато се заслушаме в някое от парчетата на Бийтълс.

Заради неостаряващата им слава, а може би заради носталгията по младостта една съвременна българска група почти на наша възраст възроди наскоро песните на Бийтълс. Това се случи на варненска сцена, тази година, в рамките на фестивала “Варненско лято”. Групата “Акустик Бийтълс Проджект” в състав Славчо Николов, Венко Поромански, Дони и Коцето-Калки се превъплътиха в Джон, Ринго, Пол и Джордж за една вечер, изпълнена с много настроение и дружно пеене във вътрешния двор на Археологическия музей. Макар и изпълнени по нов начин, с акустично звучене, песните заразиха публиката, която дълго не искаше да си тръгне.

Да си припомним някои от песните на Бийтълс, станали класика в музикалния жанр:

Let it be:
http://www.youtube.com/watch?v=kEogJacjLTE&feature=list_other&playnext=1&list=AL94UKMTqg-9Ah4rhz9fT8xFvCPT-Bv0fI

Oh! Darling:
http://www.youtube.com/watch?v=iLnVOyhqSi8&feature=bf_next&list=AL94UKMTqg-9Ah4rhz9fT8xFvCPT-Bv0fI

Girl:
http://www.youtube.com/watch?v=AVr_6kE1vio&feature=bf_next&list=AL94UKMTqg-9Ah4rhz9fT8xFvCPT-Bv0fI

Yesterday:
http://www.youtube.com/watch?v=6tvGM8Qddpk&feature=bf_next&list=AL94UKMTqg-9Ah4rhz9fT8xFvCPT-Bv0fI

All you need is love:
http://www.youtube.com/watch?v=r4p8qxGbpOk

                Уитни Хюстън (Whitney Elizabeth Houston) e родена на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 години вече изпълнява соловите партии. Първият и хит е в дует с Теди Пендерграс през 1984 ("Hold Me"). Дебютният и албум излиза през 1985 и продажбите му наброяват над 22 милиона копия. Само през 1986 г. Уитни е удостоена с 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди”, наградата на MTV за най-добър видеоклип („How Will I Know”) и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. Тя е една от първите чернокожи изпълнители, излъчвани редовно по телевизия MTV. Първата награда Грами през 1988 г. печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена” с песента „I Wanna Dance With Somebody”.
В цялостната си кариера Уитни има повече от 170 милиона продадени записи, над 200 златни, платинени и сребърни плочи и шест награди Грами, което я прави един от най-успешните изпълнители за своето време.
През 90-те години на ХХ век приема няколко филмови роли, като най-успешно е участието и в „Бодигард“ (The Bodyguard) с Кевин Костнър. Музиката към филма поставя рекорд в САЩ за най-много продажби на саундтрак. Хитовете и „I Have Nothing” и „I'm Every Woman” получават огромна популярност, а композицията „I Will Always Love You” става един от женските сингъли с най-многобройни продажби.
През 2000 г. Уитни признава, че има проблеми с наркотиците и алкохола, но продължава да работи и издава нови албуми. Впоследствие дори губи гласа си, което се предполага, че е в резултат на злоупотребата с наркотици. През 2001 г. обаче тя счупва рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа, като преподписва договора си с Arista Records за 100 млн. долара.
Певицата почина на 11 февруари 2012 г. в хотел в Бевърли Хилс, Калифорния на 48 години.

/Данните са цитати от Уикипедия/

Да чуем отново феноменалния глас, с който Уитни покори света:

I look to you:
http://www.youtube.com/watch?v=5Pze_mdbOK8&feature=related

I will always love you:
http://www.youtube.com/watch?v=iZv0HNipx0A&feature=related

Run to you:
http://www.youtube.com/watch?v=h9rCobRl-ng