Бях в първи курс. Тъкмо ме бяха уволнили от казармата. Всички от групата чакахме в залата за упражнения по цитология асистента ни Д-р Йонков. Още с появяването си той ни каза, че предстои да направим “остър опит”. Нямах и представа за какво става дума, камо ли какво ще ми се случи. Лаборантката донесе отнякъде най-обикновена дъска като за кълцане на месо, след малко и сладичко бяло мишленце. За съжаление го разпънаха като Христос по гръб на „операционната маса”. След уводните думи на асистента някой му подаде ножичка и той най-безцеремонно му преряза гърлото. Ярко червена кръв обля бялото телце, което помръдна конвулсивно. След това нищо не помня. Когато си отворих очите разбрах, че съм на пода, на мозайката и над мен се е надвесил Д-р. Чалдъков - асистентa на другата група. Леко ме шляпаше по лицето, както анестезиолог събужда опериран и ме разпиташе нещо. После Иван, приятелче от групата, сега хирург, ми обясни, че свличайки се, съм полегнал върху него и той едва успял да ме хване, за да не ми изтрещи главата на мозайката. Чудо на чудесата, както казваше Любо Диза! Ситуацията беше много неприятна, чувствах се унизен и неспособен да продължа с такива опити. А предстоеше “моргата”, която много наши колеги споменаваха със страхопочитание. След тази случка доста се замислих върху голямото ми желание да ставам хирург!

Разказано от Краси Нейков