Прякорите, обикновено давани за присмех и подигравка на някого, в нашия випуск придобиваха съвсем друго значение. Хората, на които те бяха приписвани, не само не се сърдеха, но се и гордееха с прякорите си. За някои те бяха така хубаво прилегнали към личността им, че всички единодушно ги възприемаха като нещо естествено и започваха да ги употребяват масово и навсякъде. Дори забравяхме истинските имена на някои колеги, сякаш те се бяха родили с тези, съчинените. При други - едновременно битуваха и двете имена – и първото и прякора. Така сякаш се подчертаваше идентичността на образа им.

      Как се родиха прякорите?  Този въпрос обикновено никой не  задаваше. Някъде, някой си, по някоя си там причина нарекъл някого си еди - как си и хоп – готово. Никой повече не се интересуваше за произхода им. Сега обаче, аз реших, след толкова години да поразровя паметта на някои колеги, за да получа информация, която да препредам на всички вас. Нали сме тръгнали да си спомняме миналото... Дано тези, които цитираме, не ни се сърдят. Идеята е да се посмеем, защото тези, които умеят да се смеят над себе си, имат най-верен усет за живота.

      И така, ето какво разказва Ерол:

      “Например Евгени е Бомбаеца, понеже е служил в Болярово, на което войниците викаха Бомбай.
      Обикновено прякорите ги измисляше Коро, но и той самият имаше много прякори, давани му от Евгени по време на бридж – белот или табла. Тогава му викаше “Каруцаря” заради многото псувни, които знаеше или измисляше. Понеже е вегетарианец, му казвахме и “Овцата”, “Магарето”, “Краставичаря” Аз си му виках “Идиота”, понеже беше като гений, който се държи като малчуган и все още си е такъв. Сега вече му дадох още един прякор “Куро” – ожени се повторно и след 50 години стана отновo баща.

      На мен Тоци Гъзи (Тодорин Диковски) ми казваше ”Човекът с плашещия глас”, ама само той може да каже защо.

      Ванушка нарекох “Съществото”, защото приличаше на Чибурашка и спорехме дали е човек или същество. Аз казвах, че е “същество”, а тя твърдеше, че е “съществена личност”.

      Маргото наричах “Заек” от “Ну, заяц, погоди!”, защото този сериал ми беше любим и когато тя направеше нещо нередно, я заплашвах с това.

      Другата Маргарита (от Бургас) - с Евгени и казвахме “47”. Тя беше стандарт за хубост! Нали нормалният човек има 46 хромозоми – хубавичките ги слагахме под 47, а красивите – 47, рядко над 47. Идеалът беше 48. Никоя обаче не го заслужи, защото не бяхме виждали всички красиви жени по света.

      Исмаил беше “Агата”, Бай Богдан беше “Партиеца”. Спомням си, че на Руслановата Мима казвахме “Здрастито”, понеже винаги когато идваше, казваше с една детска усмивка само “Здрасти” и нищо повече.

      Антоанeтa от I-a група беше “Гладното Тони”, понеже когато дойдеше у нас, винаги търсеше нещо за хапване. Аз винаги имах буркани с печени чушки с олио и оцет, а тя умираше за тях.

      Росито Сиколова беше “Мечо Пух”.Корнелия беше “Корделия” – кръстена така от Аско Пича. Нашата Мария беше “Брайновата”.

      Красимир от нашата група беше “Вестникаря” заради “Работническо дело” и “Отечествен фронт”, които, ако не беше прочел, не влизаше на изпит.

      Оказва се, че помня прякорите, които аз съм дал. Като видя на хората снимките и имената, ще се сетя за още.”

 

До тук от мен(Роси) и Ерол,