Емблематични песни свързани със спомена
Това са песните, които слушаме сега и които ни напомнят миналото – миналото, което сякаш беше вчера.
Това са песните, в които всичко е казано така, както си го мислим и ние.
Това са песните, чрез които се връщаме в годините на младостта, безгрижието, приятелството и любовта.
Това са песните за отминалото, но скъпо на всеки от нас време!
Спомняте ли си квартирите, таванските стаи, мансардите...,
когато още нямахме нищо, но имахме своите мечти и ...
едно небе, пълно със звезди..... Спомнете си!
Богатство
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света
Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам
Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне - спахте ли добре
И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.
Спомняте ли си колко лесно ставахме приятели... без специално заучени фрази?
Спомняте ли си разговорите, споделените празници,
откровенията и неизречените желания...
Спомнете си!
Един неразделен клас /курс/
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.
Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.
Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Цял живот...
Цял живот...
Спомняте ли си скромния студентски живот, брояхме парите си и се хранехме на студентски стол...
А спомняте ли си как по пътя между двете болници се отбивахме в сладкарницата да ядем кифла с мармалад и да пием боза....
Изобщо карахме я някак си....Спомнете си!
Здравей приятелю
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли вятъра гониш
към някой бряг, кажи.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши.
Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.
Уви, така стоят нещата
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Своят път, своят път
Спомняте ли си какво беше преди десет, а преди двадесет, а преди тридесет години...?
Не може да сте забравили...
Разделихме се в двора на института с дипломи в ръце....
Бяхме щастливи и бяхме само на двайсет и четири.....Спомнете си!
След десет години
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадесeт и две.
без твоите единствени ръце.
Спомняте ли си приятелите, които сте обичали и които са ви дарявали с обич, спомняте ли си разходките, целувките.....
Спомнете си – нищо, че вече е само прекрасен сън!
Стари мой приятелю
Стари мой приятелю,
чуй годините,
всеки има своят дом
и свойто рамо.
Всеки има своят път
и свойта съвест,
виж децата ни
колко са пораснали.
Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно - не!
Както преди...
Моля те, не ме докосвай,
моля те не ме целувай
тъй погубващо и страстно - не!
Както преди...
Стари мой приятелю
чуй годините,
всеки има своя миг -
единствен миг.
Всеки има своя сън -
несбъднат сън,
виж очите ни -
колко уморени са.
Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно - не!
Както преди...
Моля те, не ме докосвай,
моля те не ме целувай
тъй погубващо и страстно - не!
Както преди...
Спомняте ли си града, улиците, площадите, кафенетата, морската градина .....
Вървяхме и търсехме ... любовта и себе си!
И пак вървим и търсим .....спомена!
Главната улица
Разпиля се гласа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто, защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.
Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".
Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята.
Би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим голямата.
Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.
Разпиляхме се всички по вятъра,
ако някога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.
Спомняте ли си дадените обещания, спомняте ли си неписаните морални закони да си помагаме......
Днес, Утре, Винаги, защото бяхме заедно... цели 5 години!
Не забравяйте!
Клетва
Кълна се никога да не забравям теб‚
с когото пет години всичко съм делил.
Кълна се попадне ли в беда един от нас ...
да му подам ръка и в лош за мене час!
Кълна се попадна ли в беда да не предавам‚
приятелските грешки да прощавам.
Кълна се в дявола и в Бога
да сторя аз за теб каквото мога.
Заклех се!
За финал оставям една малко тъжна, но много реалистична песен “Младостта си отива” на Михаил Белчев.
линк: http://vbox7.com/play:c439101f
линк: http://www.youtube.com/watch?v=PzWTEzs-p3Qк:
Е, не сме вече същите, но нека покажем на срещата на 5 юни, че младостта все още не си е отишла от нас, нали?
Песните подбраха: Таня Бъчварова и Роси Радоева
