Песните, които слушахме ... и още нещо...
В началото на 70-те години “Бийтълз” вече бяха се разделили, като техни наследници в рок-музиката се очертаваха “Дийп Пърпъл” и “Юрая Хийп”. Много момчета се опитваха да ги имитират с китара и вокал, а техните балади бяха предпочитани за танци по бригади и джамбурета, вкл. от нас. Вече минаха повече от 30 год., колкото празнуваме и ние днес, но все още се чуват по радиото някои техни “евъргрийн” мелодии, като “Soldier of Fortune”, “Smoke on the water”, “Love conquers all”, “July morning” и др.
Към средата на 70-те години започна все повече да си пробива път дискомузиката, като в началото нейният най-ярък представител беше чернокожият състав “Boney M”. Техните парчета: “Daddy cool”, “Rasputin”, “Rivers of Babylon”, “Sunny”, “Ma baker” и други завладяха бързо сърцата ни, като наложиха ритъм близък до сърдечния. Сроден до техния стил показа и друг един чернокож състав по това време “Eruption”, който “изригна” бързо на сцената с парчето си “One way ticket” и после също така бързо слезе от нея.
По това време се появи музикалният филм “Saturday night fever”, изпълнен със завладяващата диско-музика на Bee Gees и John Travolta. Завладяваща се оказа музиката на една африканска група с дългото име: “Earth, wind and fire”, която беше смес от диско, соул и джаз музика.
От европейските групи без съмнение най-успешна през този период беше шведската група “АВВА” и всички им бяхме фенове. Те успяха да се задържат на гребена на вълната от известност за цели 10 години: от 1972 до 1982 год. През 1974 год. спечелиха наградата на Евровизията с песента си “Waterloo”. После се заредиха нови композиции, като: “Voulez vous”. “Money, money”, “Thank you for the music” и др., които станаха “класика” в жанра диско.
От българските изпълнители по наше време звучаха навсякъде: Емил Димитров, Лили Иванова, Георги Минчев, Йорданка Христова, Борис Годжунов... В тази връзка си спомням, че три години подред юнската сесия се превръщаше за мен в кошмар тъкмо заради някои от тези песни. Квартирата ми беше точно зад лятно кино «Ленин», а прозорците гледаха директно екрана на киното. Около 19 часа всяка вечер, гръмваха високоговорителите с песните на Емил и Лили. Те огласяха не само квартала, но се чуваха чак до центъра на града. Това беше начин за привличане на публика за филма, който започваше в 21 часа, когато се стъмни. Представете си как тогава четяхме за изпит!!! Времето беше топло, прозорците отворени и всяка вечер отвън се чуваше една и съща глъчка, едни и същи песни като от развален грамофон. След два часа огласяне с музика, почваше филмът. Някои ми завиждаха, че мога безплатно да гледам филми. Всички от групата се изреждаха на гости за прожекция, но на мен ми беше втръснало. По него време научих наизуст една комедия с Алберто Сорди и Стефания Сандрели и романтичния филм Венецианска загадка с прекрасната музика на Киприани, която тогава съвсем аджемийски се опитвах да записвам от прозореца си на скромния си касетофон, който пазя и до днес. Веднъж след изпит отидохме да гледаме филм в Киното на транспортните работници до гарата. Беше станало почти традиция след изпит да ходим на кино. Искаше ни се да гледаме нещо весело, за да се разтоварим. На афиша: «Една нощ в операта» - какво по-хубаво от това. Влязохме да се посмееем. Изгледахме прегледа и.......вместо очаквания филм, започна нещо много, ама много познато за мен: филм, който бях гледала цели 7 вечери подред от прозореца си. Не само, че го знаех наизуст, ами подсказвах репликите на героите. Бях много разочарована, но и много уморена и след малко заспах. Това беше първата и единствена прожекция в живота ми, която проспах. Но ако не беше станало така, какво щях да разказвам сега?
Споделено от Роси Радоева
