Станах член на оркестър и клуб „Хелиос” няколко седмици преди да започнат лекциите на моя първи курс. Започнах да свиря с Дончо, Злати, и Димо Калев по време на есенните бригади на по-горните курсове. По-късно като бас китарист се включи и Румен Цветков от нашия випуск. Изявите ни включваха участие във „Вечерите на първокурсника”- щури купони с избиране на мис “I-ви курс” и ритуално преминаване на всички първокурсници под кръстосаните бедрени кости и целуване на череп, който се държеше от татко „Хелиос”—няколко години представляван от Бисер Митев от X група - активен член на клуб „Хелиoс”. Негова е и заслугата за реализацията на спектакъла „История на света”, изпълняван от клубния „Театър на сенките”.
      Всяка година се организираха пролетни балове в НИПКИК с много музика, танци, викторини и конкурси. Спомнете си - тогава имаше дискотека само на „Златни пясъци” и тия вечери бяха нашите отдушници. „Вечерите на катедрите” бяха не по-малко интересни с тематичните си викторини, но присъствието на преподавателския състав бе нож с две остриета - лично на мен ми струваше три изпита при доцент Бошнакова –може би защото бях добър барабанист и не чак толкова добър студент по нейните критерии....
      Едно от задълженията на група „Хелиос” беше културно - развлекателна дейност от село на село по време на есенните бригади, задължително придружавани от асистент „надзирател” от различни катедри - за съблюдаване на дисциплината и морала на групата. . Освен удовлетворяване на музикантската ни страст, гаджета и купони участието в „ Хелиос” ни осигуряваше извинения на всички отсъствия от лекции и упражнения, но ние не се възползвахме често от тази привелегия.
      Детайлите се губят, но споменът за преживяното през тия години е невероятно жив за мен и много често ми действа разтоварващо в напрегнатото ми ежедневие на хирург. За моя радост и сега понякога намирам време да свиря рокендрол с добри приятели по клубове и фестивали.