Не знам кога е основан, но през 1974 шеф беше баба ЛЮБА. Тогава Тоци (Тодорин Диковски) беше заместник – началник и след година стана шеф. Художествен ръководител беше Аско Пича (Асен Баликчиев), когото през 1986 или 87 година загубихме от рак. В оркестъра бяха Донко Мизи (Дончо Донев – бивш преподавател в Катедрата по ортопедия, също не вече измежду живите), пианист – Златко “Лудия”, цигулар – Димо Калев, барабанист – Бъчвара. Баш китарист беше оня, с мустачките – Ненко.
      В драм състава бяха много хора. Аз си спомням за Асен Баликчиев, Дарина (премести се в София), Росито Сяколова, Гладното Тони (Антоанета Златева), Ирина, Евгени, Коро, Корнелия, Цеца Оджакова, Цветанка, Филип, Джипсито, приятелката на Аско.... и моя милост. Повечето бяха от първи поток и от горните курсове, та не мога да си ги спомня всички. Бяха велики изпълнения. Това бяха все ентусиазирани и талантливи полу-генийчита, които обичаха живота. Особено Асенчо – “Аско-Пича”, най – великият пич на Хелиос за всички времена!. Непрекъснато бълваше остроумия и идеи. Абсолютно скромен в живота и голям талант в изкуството. Жалко, че ни напусна невероятно рано. Лека му пръст!
      Обиковено вторник и петък имахме репетиции, а в събота – представление. След всяка репетиция и представление следваше “джумбаре”: запивка, музика и танци в нечия квартира, на които аз издържах само 3 години. Беше толкова хубаво, толкова весело, че ако не беше Хелиос, следването ни във ВМИ щеше да бъде Ад. Хелиос беше райското островче, на което търсехме и намирахме спасение и удоволствие. Аз не мога да си представя студентския живот без Хелиос.