.
/ОТКЪСИ ОТ "ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ" Г. ГОСПОДИНОВ


"Откъде тази лична обсесия по миналото? Защо ме дърпа назад като кладенец над който съм се надвесил? Защо ме мами с лица, които вече не съществуват? Какво има останало там, което не успях да взема? Какво чака там, в пещерата на това минало? Мога ли да измоля едно връщане обратно, без да имам дарбата на Орфей, само желанието? И дали онова или онези, които успея да изведа оттам, няма да бъдат убити от мен с едно обръщане назад още по пътя?"

"Какъв грабеж е животът (и времето), а? Какъв разбойник... По-лош от най-лошите обирджии по пътищата, които нападат кроткия керван от засада. Онези разбойници се интересуват само от кесията ти и скритото злато, ако си смирен и ги предадеш без дърпане, ти оставят другото – живота, паметта, сърцето, онази работа. А този обирджия, животът или времето, идва и взема всичко – паметта, сърцето, слуха, онази работа. Дори не подбира, каквото му падне. Не стига това, ами се подиграва. Прави така, че да ти увиснат гърдите, омършавява задника, изкривява гърба, разрежда косaта, побелява я, слага косми в ушите, ръси бенки по тялото, старчески петна по дланите и лицето, кара те да ломотиш глупости или да мълчиш оглупял и безпаметен, защото ти е откраднал всичките думи. Този мръсник – животът, времето или старостта, все едно, една сган са, една банда. В началото поне се старае да е любезен, краде с мяра, като ловък джебчия, без да усетиш, малки неща – копче, чорап, леко пробождане горе вляво, два диоптъра, три снимки от албума, лица, как ѝ беше името..."

"Непрекъснато произвеждаме минало. Ние сме фабрики за минало. Живи машини за минало, какво друго. Ядем време и произвеждаме минало. Дори смъртта не е решение. Човекът си е отишъл, а миналото му е останало. Къде отива после всичкото това лично минало? Изкупува ли го някой, събира ли го, изхвърля ли го? Или ще се търкаля като стар вестник, подмятан от вятъра по улицата? Къде отиват всички онези започнати и недовършени истории, прекъснати връзки, които още кървят...
Дали миналото се разгражда или остава като найлоновите торбички практически непроменимо, отравящо бавно и дълбоко всичко наоколо? Не трябва ли да има някъде и фабрики за рециклиране на минало? Може ли изобщо да се направи нещо друго от миналото освен минало? Може ли по обратен път да се рециклира в някакво бъдеще, макар и втора употреба? Ето ти въпроси."

"Има нещо, има тъга и тяга, които, вместо да отслабват, сякаш се засилват с годините. И то сигурно е свързано с все по-бързото опразване на стаите на паметта ни. Един, който отваря врата след врата, минавайки от стая в стая, с надеждата, надежда и страх, да срещне в една от тях самия себе си – там , където още е цял."

"Щом хората, с които си споделял общо минало си тръгнат, те вземат със себе си половината от него. Всъщност цялото, защото половин минало няма. Все едно си скъсал вертикално една страница на две и четеш изреченията само до средата, а другият чете краищата. И никой нищо не разбира. Този, който държи другия край, го няма. Този, който е бил толкова близо в дните, сутрините, обедите, вечерите и нощите, в месеците и годините на това минало... няма кой да го потвърди, няма с кого да го изсвирите заедно...
Миналото се свири само на четири ръце, най-малко на четири ръце."

"Докато помниш, държиш миналото настрана. Като да си запалил огън насред нощна гора. Наоколо са наклякали демони и вълци, зверовете на миналото стесняват кръга, но още не смеят да прекрачат. Алегорията е проста. Докато огънят на паметта гори, ти си господарят. Почне ли да загасва, воят ще се усилва и зверовете ще идват все по-близо. Глутницата на миналото.
Колкото по-малко памет, толкова повече минало."

"Малко преди края времената ще се смесят. Защото клетките са отворени, и всички ще изпълзят навън... Ако не са дните, в какво ще живеем, викаше един поет, как му беше името. А дни няма... календарът се е саморазпуснал, има само един ден и една нощ и те се повтарят вечно...

Помня, за да държа миналото в миналото..."


Откъсите подбра Р.Радоева

                .
Годините - добри или пък лоши,
дохождат и си заминават пак;
душите ни - обрулени Гавроши,
очакват с трепет оня първи сняг
да скрие от очите грозотата
и пошлото за ден да заличи,
а Старецът добър от планината
да спре шейната с грейнали очи
и да разчупи коледната пита,
на всекиму по пай да раздаде -
та тялото да бъде също сито,
а Вярата в сърцата да расте;
Надеждата в зърната да набъбва,
събрала сок от пръст и светлина;
Молитвата човешка да се сбъдва
и дъжд да къпе плодната земя;
ятата прелетни да се завръщат,
прашец от цвят да сбират вън пчели,
а в двора на запустените къщи
и смях, и говор пак да зазвучи...


Добрин Паскалев
/който има рожден ден на Коледа/

                .
Невероятно, но факт! Макар и през зимата срещата ни се състоя. Не беше мразовито, даже стана топло, но най-вече беше комфортно на душата. Едно „носталгично удоволствие“, както го определи Коро. Събрахме се общо 60 човека, заедно с тримата придружители. Със сигурност паметта все още не ни е изневерила щом спомените от студентските ни години бързо оживяха. Е, имаше и скрити подпитвания: „А, бе, този кой беше?“ , а после разпознаване и запознаване...
Споменахме и отсъстващите. Специални поздрави ни бяха изпратили Ерол, Добрин, Ванушка, Зина, Светлана, Свобода, Хамди... Отдадохме почит и на починалите ни колеги. Те все още са с нас, защото живеят в мислите ни.

Ето как резюмирахме мероприятието: Добра организация (благодарение на Марияна Зозикова и нейните подгласнички); радушно посрещане (с усмивки и прегръдки); сполучливо подбран ресторант с прекрасна гледка към Варна (според мнозина най-хубавият град в България), вкусна вечеря (е, щом ние сме я избирали, няма как да не е такава), Коледна обстановка (с блестяща украса, както си му е редът, внасяща предусещане за близките светли празници), задушевни разговори... Вечерта бе разнообразена от томбола (изненада за всички), като повечето получиха подаръци – спомен от събитието. Танци нямаше, но ще наваксаме следващия път. Бургазлии обещаха, че ще ни съберат догодина на техен терен, с много музика и игри на дансинга.

Случайно или не, но още на следващия ден в нета се появи едно стихотворение, вдъхновено от срещата ни, написано от Данчето от Силистра (15 група):

Варна

Ех, не видях морето,
но го усетих - нежно
в този ден - тъй светъл
и в утрин безметежна,
във вятър, който гали
и ме повдига леко,
в лицата засияли
в загар от слънце щедро.
Изкъпах се в морето
от красота и сила,
и от града приветлив
с Любов и мир отлитам!

11.12.2022г.

                .
Това, че ни се иска да се събираме, да общуваме и да се веселим, за можещите е нормално, за трудно можещите е похвално, а за неможещите е жалко. За момента съм в третата група, с право на „ upgrade” към първите две.

Детството за всички ни бе най-прекрасната възраст, понеже имаше само игри, без никакви задължения. Младостта бе балансирана между удоволствията и единственото задължение да се учим. После към тях се добави и задължението да работим. Последва задължението да изучим децата си. Постепенно удоволствията намаляха почти до изчезване. Животът ни е на привършване, но задълженията ни нямат свършване!

Затова всяка една възможност за веселба с приятели за мен е изключително ценна. Остарях, но все още не успях да порасна. Натрупах доста професионален опит, но никакъв житейски. Като типичен овен, продължавам да си блъскам главата в стената. Ценностната ми система си остана архаично идеалистична. Колкото до вас, надявам се, че повечето сте позитивни реалисти. „DUM SPIRO SPERO.”

А сега на купон, като на купон! Пожелавам на активните да не се въздържат, пасивните да се активизират, сериозните да се отпуснат, а тъжните да се усмихнат. „Gaudeamus igitur, yuvenes dum sumus.”/Да се веселим докато сме млади/. Яжте, пийте, пейте, танцувайте, смейте се!

Булат Окуджава пееше стиховете на Франсоа Вийон „Господи, мой Боже, дай же Тьi всем понемного и не забудь про меня!“


Ваш Ерол

Молитвата на Франсоа Вийон: https://www.youtube.com/watch?v=zr9FzjESEUE

Молитвата в изпълнение на Булат Окуджава: https://www.youtube.com/watch?v=pFjnrEyNZ6A

                .
Уважаеми колеги, приятели,

Пандемията май ни подмина, кризата с газа изглежда преодолима, засега като че ли и войната ни се размина, политическият разнобой... него все ще го има... Е, като сложим всичко това настрана, защо да не се съберем на една ПРЕДКОЛЕДНА СРЕЩА!

Така реши и постанови организационен комитет с ръководител Марияна Зозикова, която набра инерция след като през лятото събра импровизирано една група от тридесетина души на сладка хапка и пийка в едно скромно заведение в морската ни столица.

Както вече знаете и бе обявено във Фейсбук страницата на випуска, срещата ще се състои на 10 декември във Фестивален и конгресен център Варна от 19.00часа. Носете си доброто настроение и идеи за приятно прекарване на вечерта.

Моля, за подробности да се свързвате с определените отговорници по групи, както следва:

Росица Петрова (от 18 гр) – за групите от 1 до 4
Иринка Цветкова (от 5 гр.) - за групите от 5 до 8
Марияна Зозикова (от 12 гр.)– за групите от 9 до 12
Мими Кателиева (от 15 гр.) – за групите от 13 до 16
Вяра Богданова (от 18 гр.) – за групите от 17 до 20

Следете и съобщенията във Фейсбук страницата ни!


Р. Радоева

                .

Във февруарския брой на сп. ИнСпиро с главен редактор Коста Костов (нашият Коро) излезе една твърде обширна статия за всички аспекти на музикотерапията. Автор е нашият обичан колега и приятел – Ерол. Популярността на Ерол като музикотерапевт стана известна още през 2011 г. (голяма статия във в. 24 часа), но през последните години тя достигна огромни мащаби. Както всички знаем, Ерол работи като анестезиолог в елитна болница в съседна Турция и от години прилага лечение с музика върху своите тежко болни пациенти. Той бе канен няколкократно в телевизионни предавания, както и на медицински форуми, за да разяснява ролята на музиката като психотерапевтично и соматотерапевтично средство.

Увлечението на Ерол по музиката е известно на нас, неговите приятели, още от студентските ни години. Но от хоби постепенно с годините тя се превърна в негово верую. Ерол е не само добър познавач, той е и прекрасен изпълнител на музика. Пее на различни езици и свири на различни инструменти. Прилага индивидуален подход към всеки болен, наблюдава и отчита емоционалните и поведенческите му реакции, както и промяната в жизнените му показатели. Има натрупан ценен опит, като със своите изследвания успява да издигне музикотерапията до високо научно ниво. Той проявява и изненадваща смелост да оборва някои наследени от миналото нетрадиционни методи на музико-лечение. Министерството на здравеопазването в Турция го е назначило за свой редовен консултант, а книгата му „Музикотерапията – мит или реалност“ е станала настолно ръководство за всички, които я прилагат в практиката.

Ако искате да научите повече за историята на музикотерапията, неврофизиологичните механизми на въздействие, както и за методите на прилагане и най-вече да се запознаете с личния опит на Ерол, прочетете целия текст на статията тук:

https://inspiro-bg.com/zashto-muzikoterapiya/

                Пожелавам ви здраве и вдъхновение по трудния, криволичещ път на Лечителя.
Ще продължим да тикаме сизифовия камък към билото...
Вече повече от година сме като онези редки камъни, които са свободни и кръгли, но при изпитания се отдават на робската привилегия да бъдат крайъгълни... (по Борис Христов).
Сърцето ми е с всички вас, където и да сте. Може да са горчиви изпитанията на живота, но са ни сладки победите над смъртта.
Страданията и смъртта на нашите пациенти са най-горчивата ни орис.
Ако сме водени от благородната мисия на Лечители, познаваме горчивия вкус на сърцата си, спотаили пациентската мъка и болка, защото те са по-силни и по-трайни от малките лични радости. Нагарчаме...
Като онова, което знам от Стивън Крейн: "В пустинята видях създание, разголено и грубо - приклекнало бе ничком над земята, в ръце сърцето си държеше и ръфаше го с ярост. Попитах: "Вкусно ли е, хей, приятелю?" "Горчиво, горчиво е - отвърна той, но пак е вкусно именно защото е горчиво, защото то е моето сърце."
Пазете достойнството си и не позволявайте посегателства над професионалната ви чест.
Ако някой си позволи да се усъмни във вашите лечебни умения, методите и лекарствата, с които го обгрижвате, припомнете му казаното от Франсоа-Мари Аруе (Волтер): “Ролята на лекаря е да забавлява пациента, докато природата върши своята работа."
Поне днес намерете време за няколко минути отдих и забавление.

Сърдечно ваш, Коста

                Нашият изявен колега и съвипускник отново успя да ни изненада. Последната му книга „ИМЕТО Е ЗНАК“ с подзаглавие „Епоними в нефрологията“ не е сборник с поезия. Тя представлява един вид енциклопедия за личности (реални или митологични), дали името си на нещо... (епоними). Тя съдържа биографични данни, но и прелюбопитни истории от медицината.

Предлагам интервю с автора, публикувано в сайта на Университетското издателство на МУ Варна:

Доц. Паскалев, в новата си книга запознавате читателя с историите, скрити зад 53 епоними от областта на нефрологията. Как възникна тази идея и колко време Ви отне нейното реализиране?

Идеята възникна постепенно, вероятно началото й е далеч назад. В студентските години, когато изучавахме анатомия, бях впечатлен от лекари-анатоми, които бяха и „герои“ в известни картини. Така д-р Тулп е рисуван от Рембранд в неговата прочута картина „Урок по анатомия при д-р Тулп“. Там е представен да води анатомична лекция и да представя мускули на ръката върху екзекутиран престъпник. По това време дисекции са се правели предимно на телата на екзекутирани хора. Но д-р Николаес Тулп описва и илеоцекалната клапа (valva ileocecalis), която бележи границата между тънкото и дебелото черво; така тя днес носи неговото име и е епоним. Оказа се, че епонимите в медицината са около 8000. Така реших да напиша по нещо за лекарите, оставили имената си в нефрологията, която е и моя тясна специалност. Но не знаех, че те са толкова много – известни и не толкова известни. И в продължение на четири години издирвах и писах. Помогнаха ми и приятели-колеги (отбелязани са в края на книгата), които направиха възможно да се добера до оригиналните работи на авторите от XIX и XX век, предимно от немски и англоговорящи изследователи. И ден след ден книгата набъбваше, за да добие сегашния си вид. А оформлението е изцяло заслуга на Издателството на МУ-Варна, за което на това място изказвам благодарност от сърце.

Какво послание се крие зад заглавието „Името е знак“ и какъв е Вашият знак към читателите?

Това мото е взето от древноримския писател Тит Макций Плавт (250-184 пр.Хр.). В случая показва, че името на човека е знак за неговото дело и откритие в областта на медицината и не бива да се забравя. А моето лично послание е, че хората от миналото, и в частност лекарите, са не само наши предшественици, но и наши учители в професията и живота.

В книгата си разказвате десетки истории. Има ли някоя, която Ви е впечатлила или се отличава от останалите?

Много от представените личности в книгата са ме впечатлявали със своите човешки качества и дарования. Почти всички са скромни, но и широко скроени личности – интересуват се от философия, литература, история, рисуване и музика. И най-често печелят уважението на своите студенти, пациенти и колеги (без завист и тука не се разминава). Но особено ми подейства историята на проф. Максимилиян Вилмс, немски хирург, описал известния „тумор на Вилмс“ – злокачествено новообразувание на бъбрека в детска възраст. През 1918 г., по време на Първата световна война, той провежда трахеостомия на заболял от дифтерия френски военнопленник. Така неволно се заразява фатално и умира, а пациентът остава жив! По този начин немският лекар изпълнява своя хуманен дълг, като жертва живота си.

Още в началото на „Името е знак“ разказвате, че зад популярните днес думи хулиганство и сандвич стоят личностите Патрик Хулиган и Джон Сандвич. Можете ли да ни изненадате с ползван в ежедневието епоним и историята зад него?

Епонимите са толкова много днес, че ние дори не осъзнаваме, когато ги използваме. Все пак всички (или поне повечето от нас) обичат сладоледа „МЕЛБА“. Той носи името на австралийската оперна певица Нели Мелба (артистичен псевдоним на Хелън Мичел). Създаден е през 1892 г. от шеф-готвача на лондонския хотел „Савой“. В кулинарията съществуват още: „Мелба тост“, „сос Мелба“ и „гарнитура Мелба“, които похапваме без да знаем, че техният епоним е певицата Мелба.

Познаваме Ви не само като лекар и преподавател, но и като поет. Работата по тази книга вдъхнови ли поне едно ново стихотворение и бихте ли го споделил за финал с нас?

Да, докато създавах „Епонимите“ писах и стихове, само когато музата ме спохождаше. Ще споделя едно от тях.


SEMPER TIRO*

Pulvis et umbra sumus**

След слава и след властник не търчах,
до мъдростта да стигна не успях –
затуй невежа съм, какъвто бях.
Във бащин дом, а не в палат живях,
със новите велможи не дружах –
та днес съм пак това, което бях.

По пътя си какво не преживях?
Препъвах се и падах, и грешах –
ала защо съм тука не разбрах.
Смъртта познах; в тъгата дирех смях,
но да порасна, Боже, не успях –
затуй и днес съм туй, което бях.

Все кули пясъчни весден строях,
да рухват после виждах ги във прах –
но нови да издигам аз не спрях.
Сред болката човешка оцелях,
че прах и сянка сме узнах –
но крача пак напред, какъвто бях.

На думите се доверих без страх,
дано със словото не сторих грях –
тъй дишам още тук, какъвто бях.
Немалко във живота проиграх,
но зная вече и това разбрах –
оттук ще тръгна пак, какъвто бях.


* Винаги новак (лат.)
** Прах и сянка сме (лат.)

Интервюто е взето от Пламена Маркова

Скъпи колеги,

Не е първоаприлска шега – срещата на випуска, обявена за 13 юни,тази година, за наше голямо съжаление, НЯМА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОВЕДЕ! Поне не на тази дата. Един месец след като пуснахме обявата, се наложи да направим настоящата преоценка.

Организационият комитет, като обсъди обстановката в страната и чужбина и като взе предвид изказаните от вас мнения, взе решение да отложи мероприятието ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ!

Събраната до момента информация от груповите отговорници потвърждава, че принципно има желание за среща. По приблизителни изчисления броят на колегите, които биха се включили, при отсъствие на епидемия, надхвърля 100 човека. Разбира се, данните са от преди обявяването на извънредното положение.

Остава да се надяваме, че ситуацията скоро ще се подобри и ще може да се върнем към обичайния си нормален ритъм на живот и работа.

Желая на всички добро физическо и психично здраве, търпение и здрав разум, както и отлични анализаторски умения при оценка на заливащата ни отвсякъде информация за пандемията (стига да може да извлечете най-полезното и това да ви донесе успокоение)! Ако сред вас се появи случайно някой Нострадамус, който може да каже какво и кога ще се случи, моля, да уведоми навреме останалите!

И накрая: Не позволявайте да ви налегне тъга и отчаяние! Старайте се да използвате времето си по най-добрия начин! Вярвайте в добрия изход от кризата!

Не ми идва наум какво още да ви пиша, но ви предлагам един урок по „смехотерапия“:

https://starshel.bg/5639/v-shest-chasa-sled-karantinata/

                .
Толкова много се писа и каза по темата, че няма какво повече да добавя...

Намираме се в безпрецедентна ситуация на инфекция, която предизвика пандемия и хвърли всички ни в смут. Мерките за справяне изглеждат драконовски, но опитът от други страни и други времена показва, че те работят, особено самоизолацията вкъщи. Тя обаче няма как да е валидна за нас, лекарите. Всички работещи сме изложени на риск от заразяване, но се налага да проявим смелост и разум, за да опазим нас и семействата си докато помагаме на другите. Особено това важи за инфекционисти, вирусолози, пулмолози, анестезиолози, които се срещат или ще се срещнат с по-тежките случаи.

В това необичайно за света и страната време са ни нужни хора с гражданска съвест и доблест, които знаят и могат повече от другите и които имат качествата да ръководят и да влияят на обществото. С гордост може да заявим, че колега от нашия випуск застана начело на Медицинския експертен съвет към правителството, който ще изготви препоръки и алгоритъм към медиците за справяне с кризата. Това е проф. Коста Костов, НАШИЯТ КОРО! Той е боец и не може да стои настрана, когато наоколо ври и кипи. Нагърбен с тежката задача да координира мненията на различни специалисти, той и неговият екип ще бъдат едно допълващо звено към работата на Националния оперативен щаб относно вземането на чисто медицинските решения.


Отговорността е огромна, но Коро ще се справи! Да му пожелаем успех!

А на всички вас казвам: БЕЗ ПАНИКА, колеги! Ще оцелеем!!!

СКЪПИ КОЛЕГИ,


През 2010 година се срещнахме за Първи път, за да отпразнуваме 30 години от завършване на ВМИ Варна (бяхме 108 човека). С някои от вас купонясвахме и през 2011, макар и в по-малък състав (43 човека).

През тази година се навършват 40 години от завършването. Не е ли време за нова равносметка „на по чашка“? Среща 30 години имаше положителен отзвук. НЕприсъствалите съжалиха, че не са били там, а присъствалите изявиха желание за нови срещи в бъдеще.

Марияна Зозикова и Георги Попов (Геча) проявиха особена настойчивост като инициатори на едно ново събиране. И така, предишните организатори (Марияна, Геча, Вяра, Роси, за съжаление без Таня, която е сериозно възпрепятствана) се самообявихме за нови такива, събрахме се и решихме да отбележим 40-годишнината подобаващо, като се надяваме отново на голямо посещение.

След кратко обсъждане се спряхме на дата 13 юни.

За да улесним работата си, определихме групови отговорници, които да координират действията по организацията на мероприятието. Те са, както следва:

Група 1 - Чавдар Марков; 2 - Маргарита Точкова; 3 - Елисавета Атанасова; 4 - Таня Бъчварова; 5 - Иринка Стоименова; 6 - Зина Христова; 7 - Захаринка Димитрова; 8 - Евгени Генчев; 9 - Силва Каралъмова; 10 - Бисер Митев; 11 - Златко Бъклев; 12 - Марияна Зозикова; 13 - Стоян Ралев; 14 - Таня Димитрова; 15 - Ани Кирчева; 16 - Бисерка Петкова; 17 - Маргарита Кирилова; 18 - Георги Попов; 19 - Недка Славова; 20 - Румен Гигов. При евент. промяна ще бъдете своевременно уведомени.

Моля, всеки желаещ да се запише при своя групов отговорник. Моля също, да се постараете да издирите колеги, с които, по една или друга причина, връзките са се прекратили.

Срок за записване - 25 март. Очакваме ви!



От организационния комитет

ПП: Следете за актуална информация на две места:
сайтът на випуска: (http://www.vipusk1980vmi.com)
фейсбук групата на випуска: (VMI Varna 80)

                Всички знаем, помним и обичаме нашия учител, голям учен, достоен човек и всестранно развита личност – д-р Чалдъков. По случай неговия 80-годишен юбилей Коро ни припомни една своя оценка за него, написана и поместена в сп. ИнСпиро още през 2015 година:

"Срещата с изключителни хора е като сблъсък с голямото изкуство. Веднага разбираш, че животът ти предлага едно от своите изключения. Такъв е д-р Георги Чалдъков – интелектуален придатък към природата, нещо като малък цивилизационен взрив всред пепелта на угасващите култура, образование, здравеопазване… Когато повечето от нас са готови да направят своя компромис в това противоречиво време на духовно оцеляване, имаме нужда от своя земен Абсолют от плът и кръв, за да се оглеждаме в него като в криво огледало. Той е моят Мастер, моето криво огледало. Следващото интервю е една добра възможност да се запознаете с един съвременен възрожденец, бургазлия по дух и сърце, вградил в структурата на всяка своя клетка почтеност и любомъдрие, и оцелява въпреки тях с една проста „хватка”, която съм научил от него – като преобразува завистта във възхищениe."



Ако искате да научите повече, влезте в сайта на списание INSPIRO (inspiro-bg.com) и прочетете:

В бр.4/септ.2015г.: Д-р Георги Чалдъков – учен, лекар, ерудит, бохем и будител

В бр.4/септ.2019г.: СПРАВЕДЛИВОСТ???? Несправедливостта е Дамоклев меч над съвременното общество


ЧЕСТИТО НА ЮБИЛЯРЯ!

                Честит празник на всички (минали, настоящи и бъдещи) студенти, на моите състуденти от випуск 1980 г. на МУ Варна, на моите Учители (вчерашни и днешни), на всички, устремили се към знание, което сме пожелали с “първородния грях”. Само със знание и “морална привързаност” ще си върнем благоразположението на Създателя и ще си получим онова, което ни принадлежи - Вечността.
Бъдете устремени и дръзки, дори когато успехът изглежда невъзможен, а трудностите - непреодолими. Дори и да влезете в задънена улица, открийте чук и длето, разбийте най-близката стена, за да излезете на друг път. В науката успяват непослушните, които не винаги следват правилата и се осмеляват поне веднъж да ги нарушат в своя път. Ще успеете, само ако не преставате да бъдете любознателни и дръзки, добродетелни и лоялни към колегите и Учителите си. Когато ученикът е готов, Учителят винаги идва. Когато ученикът изгуби пътя, Учителят си тръгва. Това е неотменим закон.
Знанието е единственият път към мъдростта. Вярата на “нищите духом” е преди знанието, вярата на знаещите идва след достигане на онова съвършенство в знанието, което е стъпило в мъдростта.
Бъдете като скандалния британски монах Пелагий, отлъчен от Църквата (417 г.), защото е вярвал, че човек е достаъчно добър и може и сам, без Божия помощ, да намери пътя към съвършенството. .
.
Бъдете вдъхновени! .
.
Коста Костов

                Така е озаглавено първото произведение от новата стихосбирка на ДОБРИН ПАСКАЛЕВ: „Думите са скитници бохеми“, чието представяне се състоя на 11юни, тази година при препълнена зала „Панорама“ на Факултета по фармация на МУ, Варна. Тя е поредно свидетелство за огромния му талант , интелект и фина чувствителност, с които отдавна сме запознати, ние, неговите състуденти.

Стихосбирката е разделена на цикли, всички с латински названия. Кратките латински сентенции кумулират в себе си много мъдрост и с малко думи казват много. Добрин борави умело с тях, известна ни е любовта му към късата латинска мисъл, към афоризма.

Заглавието на цялата стихосбирка също не е случайно. За „думите“ той се изказва така: Думите странстват и като ги кажем вече не ни принадлежат. Това е стара истина, че казаната дума е като птичка, която тръгва, отлита. ....Наистина думите могат да бъдат скитници бохеми, които непрекъснато странстват и достигат до различни читатели..... Никой не може да каже докъде ще го доведат думите. Надявам се все пак да останат малко по-дълго, тъй като тъканта на словото, колкото и да изглежда крехка надживява биологичния индивид, човека. Да се надяваме, че думите ще ме надживеят. А може би, още по-добре казано – ще останат пак така скитници и бохеми, които ще търсят други хора от друго време.



LECTORI BENEVOLO SALUTEM
/Поздрав към благосклонния читател/

Понеже промисъл неведом божи
ръката ми да пише отреди,
а няма как съдбата да отложиш;
понеже всичко тук се движи и върти;
понеже тоя свят – дъска шахматна,
за миг не спира вечната Игра
и често мисъл горда, всеобхватна
угасва като духната искра;
понеже Времето с пила хаплива
стопява мозъчния ни товар
и сметката ни все излиза крива,
направена по навик без кръчмар;
понеже във сърцето ми – клепсидра,
минутите се сливат със кръвта,
а болката като митична хидра
гризе с наслада всеки ден плътта –
затуй реших на тоя лист да вложа
тъга и смях, надежди, страх, сълзи
и може би – съдба! – ръката божа
от смърт написаното ще спаси.


Д. Паскалев

                В навечерието на 24 май Община Варна връчи поредните си награди на изявени личности в областта на културата, образованието и науката. Тази година наградата в раздел „Природни науки“ бе дадена заслужено на доц. Йордан Радков (7 група) и на екипа на Центъра по интервенционална рентгенология към УМБАЛ Св. Марина.

Доц. Радков е главен консултант по пневмология и фтизиатрия и директор лекарствена политика към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна. Той бе удостоен с високото отличие на морската столица за цялостната му научно-изследователска, преподавателска и лечебна дейност в областта на пневмологията и фтизиатрията.


ЧЕСТИТО, ДАНЧО!

                "На 14-ти май, понеделник, от 18 часа, в залата на бургаската библиотека на "Булаир" 10 ще бъде открита изложба батик под наслов "Огън и лед" на известната бургаска лекарка д-р Малина Ялъмова.
Многобройните и пациенти и приятели я познават освен като перфектен диагностик- нейната специалност е образната диагностика, и като страстен следовник и почитател на алтернативната медицина.
Нетрадиционна в лечебните методи, д-р Малина Ялъмова е оригинална и ярка и като личност- майка е на три деца от един мъж /както шеговито уточнява/, страстен пътешественик, турист, танцьор, градинар, риболовец и запален шивач. Това са удоволствия за душата, скромно определя тя своите хобита.
От година към душевните гъдели е включен и батик - техника в изкуството и текстила, при която се използва восък, за да се изрисуват тъкани и картини.
Абсолютен перфекционист във всяко свое поприще и занимание, д-р Ялъмова и този път не се отдава на самодейността, а взима уроци от най-големия специалист в тази област, Златка Бобева.
Тя е и човекът, който дава стимул и настоява талантливата лекарка да направи изложба.
Вярваме, че д-р Ялъмова ни готви изненада и предвкусвайки удоволствието от досега с картините, екипът на Виа Понтика и пожелава успех и на това ново поприще!
На добър час, д-р Ялъмова!"

Дословно преписано от изданието ВиаПонтика, Бургас по повод предстоящата изложба батик "Огън и лед" на нашата Малина.

.
Баба Марта днес пристига,
тегли шарена талига
с ритли бели и червени -
мартеници окачени!
Снежко-Скрежко тук завари -
Малък Сечко я превари;
той на Марта уж е братец,
ала рече днеска: "Ядец!"
С преспи пътища запречи,
та на Марта да попречи,
белким тя от страх се скрие,
с лед носа й да натрие!
Сечко може да е малък,
но корав е Сечко залък -
щом се заяде за нещо,
там ли си - не стой насреща...
Ала Марта страх не хваща,
думи дума и препраща:
"Сечко, време ти е, братко!
Полудувай още кратко!
Бяс до пладне тук бесува,
мраз довека не студува...
Хващай пътя надалече,
свършва царството ти вече!
Че отколе тук се знае -
всяко чудо три дни трае,
на четвъртия се пука...
Зима може де е тука -
ще запее пак капчука!
Пролет иде, Марта чука!



Д.Паскалев

Честита Баба Марта!

                На 8 август тази година в Арт салона на Радио Варна се състоя представяне на новата стихосбирка на нашия колега и поет ДОБРИН ПАСКАЛЕВ. Предисловието към книгата е от известния литератор, добър познавач на поезията на Добрин – преподавателя от Великотърновския университет проф. Сава Василев. Ето какво пише той (текстът е със съкращения):


„Стихосбирката на Д. Паскалев е заявка за трайно пребиваване в несвършващия сезон на българския лиризъм. Такова е и заглавието : „Стих от дъжд и от щурец“..... То приляга удобно, подобно ръкавица на ръката, свикнала еднакво добре да лекува телата и душите...

Следя написаното от Добрин Паскалев вече десетина години. Малко е да се каже, че той е широко скроена личност с всевъзможни любопитства и таланти. Запознах се с човек от рядката порода на живеещите с литературата, a не само на пишещите и четящите.... И литературата му се отблагодарява. С добри и интелигентни читатели...

Поезията му е емоционална, но залага и на мъдростта на миналото, на опита, на традицията, както и на лично изстраданата философия. ..Читателят ще намери в нея всичко от онова, което е свикнал да цени: лиризъм, притчовост, философска вмисленост, християнско смирение, дори опити за преподаване на мъдрост и поуки...

Бог завинаги е съчетал щурчето и дъжда. В мига на великото им зачатие. А може и нещо съвсем друго да е имал предвид Великият творец. Ние не знаем. Но като негово творение бихме искали да е така. Следователно, превръщайки ги в символи на поетическото, сме били послушни на волята му. Тогава да завършим с обратното на онова мото – Carmina non dant panem (Поезията не храни), с което започва тази книга. Поезията може и да не храни, но самата тя е храна за щастието. И ако това е така, няма как да е вярно казаното от Х.Хайне, че щастието е лека жена (Das Glueck ist eine leichte Dirne ) Защото ако леките жени се хранеха с поезия, този свят би бил истински рай! Остава ни утехата, че за хора като нас, особено за автора на тази книга, поезията, въобще изкуството са били и ще си останат първата, най-истинска любов. А старата любов ръжда не хваща (Vetus amor non sentit rubiginem).



IN SPE (С НАДЕЖДА)

Carmina non dant panem

Какво ли тук от мене ще остане,
щом падне нощ над моя земен ден?
Не бях кумир, не се сдобих с имане,
а славата пропуснах покрай мен...
Аз мъка чужда трупах вдън сърцето,
обречения исках да спася
и молех все Съдбата от Небето
да спре ръката с Черната коса...
Аз писах тук по волята Отгоре,
събирах стих от дъжд и от щурец
със думите – Тома Неверни – спорех
и търсех в тях извечния живец...
Градеж от камък и бетон не сторих,
със най-нетрайното живях весден,
но, живи, думите ще проговорят,
щом падне нощ над спомена за мен...



Д. Паскалев

                Нашият Коро получи една оригинална награда от Дарик радио – „ВДЪХНОВЕНИЕ НА ГОДИНАТА“. Няма нищо чудно в това - у Коро всичко е вдъхновение. Той кипи от перманентен ентусиазъм и творчески подем. Не е никак случайно, че преди години нарече сборника си с пътеписи, портрети, интервюта и размисли „Посоки на вдъхновението“ , а по подобен начин назова и създадените от него списание, фондация и мед. център - ИнСпиро (inspiratio – вдъхновение)

Прочетете от какво се вдъхновява Коро. Цитирам части от едно интервю

Кой е любимият Ви писател или поет?

Много са. Достоевски, Тостой, Хемингуей, Чехов, Константин Павлов и Борис Христов. Когато искам да се отпусна, чета Фредерик Бегбеде, Вонегът, Буковски. Ще бъде твърде претенциозно, ако кажа, че се вдъхновявам от Борхес и Хосе Ортега и Гасет.

Кои книги бихте препоръчали на нашите читатели?

Поезията на Константин Павлов и Борис Христов. Задължително „Интервюта” на Константин Павлов. За онези, на които липсва вдъхновение и упование – всичко написано от Симеон Радев. „Калуня Каля” на Георги Божинов е удивителна книга

Съществуват ли за Вас личности, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?

Всички имена и книги, посочени по-горе. Вдъхновители са децата ми и жената до мен. Вдъхновява ме всичко и всеки, който ме кара да изпитвам Любов. Онова, което е достигнало до нас от орфеиците, Конфуций и Лао Дзъ, през Питагор, Исус, богомилите, Толстой и Беинса Дуно. .

.

Честито на Коро за наградата!

БЪЛГАРИТЕ ПУШАТ МНОГО, ЗАЩОТО СА БОЛНИ И НЕЩАСТНИ ХОРА – така „Дневник“ е озаглавил материала си от м. Декември, 2016 цитирайки проф. Коста Костов

Поводът за интервюто: две лоши новини за здравето на българите. Първо, че страната ни е номер едно в Европейския съюз по дял на пушачите сред населението. И второ - резултатите от мащабно 20-годишно американско проучване, доказаха, че дори една цигара на ден е вредна и увеличава риска от преждевременна смърт, което засяга и тези 6.5% от българското население, ограничаващи пушенето.

Зададени са обичайните въпроси: Защо в България се пуши повече? Защо борбата с тютюнопушенето е неефективна? Как се борят другите държави? Имат ли основание някои митове, свързани с ТП? Защо, кога и как да спрем с цигарите?


ЕТО ЧАСТ ОТ ОТГОВОРИТЕ В ИНТЕРВЮТО:
- Пушачите по принцип са болни хора. Аз ги считам наистина за болни, защото за да пушиш имаш проблем. Този проблем ти решаваш чрез цигарите, т.е. заместваш решението на проблема с пушене и това е едно бягство, също като алкохола - защото не искаш да си в тази действителност. А в България е съвсем нормално да има повече болни хора, отколкото в останалите страни от Европа. На последно място сме по икономическо развитие, в правосъдието и във всяка друга сфера. Тогава защо да е по-различно по отношение на тютюнопушенето? Всичко това създава проблем в обществото – емоционален и здравен.

- Освен това българите са по-нещастни от всеки друг. В публикация от 2010 г. в "Икономист" е поместена схема от проучване, която много ясно показва, че напредналите държави в икономически аспект в цял свят са по-щастливи от нас. В скалата на щастието ние стоим много ниско и сме много близо до Ирак например, което е парадоксално – Ирак е страна, в която се водят войни. Не само, че те са близо до нас, но и са по-нагоре от нас. Ние сме наравно единствено с Хаити, коята преживява тайфуни, урагани, бедност и ужас.

- И когато си задаваме въпроса "защо", отговорът според мен е защото почти няма нещо, за което при тази институционална организация да сме щастливи. Българското здравеопазване например е по-зле от всякога. В последните 25 години то не мърда, а лази като бебе, докато другите изтичаха напред и са на финала. Българският болен сега е по-болен, отколкото беше преди.

- Сега системата създава много повече пречки, в нея бяха унищожени важни структури като например поликлиниките. Тази бумащинa, в която се потъва, тези направления, това администриране на болния, това отношение към лекарите – да изискваш от тях количествени вместо качествени показатели. Ами едно време се искаха такива и когато болният оздравее, тогава се изписваше. Сега стои шест дена – здрав или болен трябва да го изпишеш, за да можеш да спасиш системата от финансов колапс. За мен това е ужасяващо и когато ме питате за причините – първата и най-важна причина е липсата на властова амбиция, липсата на отношение и желание на държавните институции за промяна, липса дори и на каквото и да е виждане за промяна.

- Вижте само как се спазва законът за забрана на тютюнопушенето и това лицемерие на институциите, които са спокойни, че са издали един закон, който не се спазва. Където и да отидеш се пуши, ако не през деня, то по някое време вечерта. Всичко е замито в някакви формални документи и някакъв формален закон и никой не смее да възрази.
В България нито законът е закон, нито контролът е контрол.

- Относно митовете, че до 4-5 цигари на ден не вредят, е важно да се каже, че категорично няма здравословна доза тютюн. И една цигара е вредна, а за някои една е като пет за други. Иначе има сериозни научни данни, които показват, че ако спреш цигарите на 40 години печелиш обратно 9 години от живота си, а ако спреш на 50 години – само 6, т.е. три вече са загубени. Такива са доказаните закономерности – който не спре да пуши до 40-ата си година, губи от живота си.

- Проблемът обаче е, че към тютюна има много висока зависимост и отказването не може да се случи само с едно "няма повече". Или поне много малко успяват. На 100 човека само 7 успяват да спрат сами, а ако имат медицинска подкрепа успяват 35. На скалата на зависимостите над никотина са единствено хероинът и кокаинът.

- Електронната цигара не е алтернатива, защото съдържа никотин и поддържа навика и зависимостта. Единственото, за което би могла да служи, е под добър контрол на лекаря да бъде само преход към тоталното спиране на навика. Но според мен тя поддържа зависимостта и е просто нов начин за печелене на пари на гърба на зависимите.



Източник: Дневник/16.12.2016

               
Когато в мрака полунощ удари

и някой на прозореца почука

срещни отново старите другари -

Надежда, Вяра и Любов са тука!

Надежда, че и утре ще те има,

и вяра, че си нужен още тука,

че някой пак ще носи твойто име,

а вънка гълъб пак с любов ще гука...



ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Добрин Паскалев

Бъди подготвен

Много оцелели от парижките атаки казаха, че са помислили първите изстрели за фойерверки. Това е типично за подобни ситуации, казва Джон Лийч, психолог по оцеляване и инструктор по военно оцеляване. Хората, които не очакват изстрели, предполагат, че те са нещо друго, защото взрив не се вписва в техните очаквания.
"Ние отговаряме на модела в главата си и не реагираме коректно на заплахите от околната среда, а това ни прави уязвими", казва той. Времето, което е необходимо, за да разберем какво се случва, може да доведе до летален край. Но ако човек вече е преминал мисловно през някои от най-лошите сценарии, тогава този процес ще бъде по-бърз.
"Всичко, което трябва да се запитате, е: ако нещо се обърка, каква ще бъде първата ми реакция?" обяснява Лийч.
Лесно е да си в ресторант или кино, без да обръщаш никакво внимание на аварийните изходи. Но да знаете къде са те, може да спаси човешки животи.
В атаката на концертната зала Батаклан в петък, охранител поведе група от хора навън през пожарния авариен изход вляво от сцената.

Реагирай бързо

По-голямата част от хората са твърде объркани в подобни ситуации, за да предприемат каквото и да е по време на атака. Лийч, който е бил свидетел на животозастрашаващи ситуации в целия свят, установява, че само 15% от хората реагират по начин, който би им помогнал да оцелеят.
До 75% са прекалено объркани от това, което се случва около тях, за да реагират. В останалите 10% те реагират по начин, който намалява шансовете им за оцеляване, а също така пречи и на другите хора, казва той.
Решителните действия могат да направят оцеляването много по-вероятно. Но част от човешката природа е да се изчака другите хора да действат първи. В класически експеримент, психолози поставят хората в една стая, която изпълват с дим, за да видят как биха реагирали. Хората, които са сами, са по-склонни да предприемат спасителни действия, отколкото онези, които са в групи с други хора.

Превърни се в "по-малка мишена"

"Къдeто си скрит от поглед, си скрит и от куршум", съветва Иън Рийд - бивш британски войник, военен инструктор и главен изпълнителен директор на компанията Formative Group Security.
Първото нещо е да се опитаме да се измъкнем от пътя на опасността и да се превърнем в "по-малка мишена". Това може да включва просто залягане на земята, но в идеалния случай твърдо прикритие, като бетонна стена например, е най-добрият вариант.
"Холивуд показва автомобилите като непробиваеми от куршуми, но това не винаги е вярно", казва Рийд. Въпреки това, дори и една кола е по-добре от нищо.
Когато една атака се случва в плътно натъпкано пространство, един куршум може да нарани няколко души. Стоенето извън обсега на оръжието намалява вероятността да бъдете улучени съзнателно, а също така и вероятността да бъдете засегнати от някой, който просто разпръсква огън в стаята.
Много от оцелелите в Париж са направили инстинктивно именно това, като са превърнали използваните маси в импровизирано прикритие или са се скрили зад тонколоните в концертната зала. Но липсата на прикритие на основния етаж на Батаклан означава, че не всеки е имал възможност да се скрие.
Ирландска двойка оцеля, като се престори на мъртва. Друга оцеляла, Тереза Седе, заяви пред BBC: "Един човек беше тежко ранен и стенеше, така че ние му казвахме: "Шшт, бъди тих, не мърдай, защото всеки път, когато някъде някой се движи, те стрелят".
"Терористите търсят движение", обяснява Рийд. Това важи с особена сила, ако е тъмно.
Някои хора в Батаклан са избягали, докато нападателите са презареждали. Това може да бъде рисковано, но в някои сценарии бягството е добра идея. Според очевидци в петък, няколко души са избрали да останат скрити в офиси и тоалетни, докато дойде помощ.
.
Отвърни на удара

Атака срещу въоръжен нападател работи, но само в някои ситуации. През август 2015-та бе осуетено нападение във влак във Франция, след като пътниците нападнаха единствения стрелец. Но от четиримата пътници, участващи в повалянето, един е бил от Военно-въздушните сили, а друг е работел в Националната гвардия. Мъжете са направили опит след като оръжието на стрелеца е засякло.
Рийд казва, че не е добра идея да се противопоставиш на нападател без обучение. "Представлява риск за живота", добавя той.
Важно е да се помни, че много нападатели работят в екипи. Някои от тях са облечени с бронежилетки, а други могат да носят експлозиви.
Въпреки опасностите, някои хора твърдят, че е важно да бъдем готови да се бием, ако е необходимо.

След бягството

Веднъж, след като са успели да избягат от ситуацията, за тях е важно да останат бдителни. "Избягайте колкото се може по-далеч, зад възможно най-стабилно прикритие, след което се обърнете към най-близкия представител на властта за помощ", казва Рийд.
Може да е опасно да се присъединявате към големи групи в близост или да използвате обществения транспорт. "Знайте, че там може да е поставено второстепенно устройство за взрив", добавя Рийд.
Ключът е да се приемат съвети от полицейски служители или други длъжностни лица, тъй като те познават по-добре ситуацията.

Помагайте си взаимно.

Шансовете да бъдете заловени или да попаднете в голяма атака все още са ниски. Но ако това се случи, сътрудничеството с другите хора може да увеличи шанса за оцеляване, казва Крис Кокинг, социален психолог и експерт по поведението на тълпата.
Това е единственият начин да се избегнат ситуации като затискане на зрители при бягство от пожар. Кокинг казва, че повечето хора са склонни да се опитват да помагат един на друг, дори в екстремни ситуации. "Смята се, че в такива ситуации всеки действа сам за себе си, но това просто не се случва", казва той.



Текстът е от страницата на синдикалната федерация на служителите на МВР.
Публикуван е след атентатите в Париж през ноември 2015.

С непрекъснатите си разнопосочни изяви - в медицинското поприще, в литературните среди, на музикалната сцена и къде ли още не, нашият колега Коста Костов непрекъснато дава храна на журналистите. Поводът сега е излизането от печат на двутомния учебник по белодробни болести, наречен „Ръководство по белодробни болести“ под негова редакция.

Събитието е отразено както в различни електронни издания, така и в ежедневната преса, а също така във Фейсбук на личната страница на Коро и в страницата на сп. Инспиро.

Ценното на този учебник според авторите му е огромният обем информация, събран в 1600 страници, акцентиране върху новостите през последните десетилетия и най-вече запълване на празнината от важно учебно помагало в тази област на медицината от 1987 година насам. Ръководството ще бъде предоставено на пулмолози и лични лекари за ползване безплатно!

Колко ли още ще ни учудва Коро?! Той няма намерение да слиза от върха - за радост на гилдията, на нас – неговите приятели и на всички, които четат коментарите му по различни здравни, обществено- политически и културни прояви. Защото силата на духа, стремежът непрекъснато да даваш, както и искреността струват повече от пасивността и безхарактерността. Трябва да сме щастливи, че има такива хора като него!



Ето и линк към събитието - тържеството по представянето на учебника:
http://www.vma.bg/bg/novini/spetsialisti-sabraha-svetovniya-opit-v-rakovodstvo-po-belodrobni-bolesti-143.html

Прилагам и линк към интервю с Коро в Дарик радио:
http://darikradio.bg/nai-dobrite-lekari-prof-kosta-kostov.html

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ, 2016
Георги Господинов
(със съкращения)


„...Поканен съм тук да кажа няколко думи само защото съм малко по-голям и съм написал няколко книги, които, кой знае как, са развълнували известен брой хора.

Нека кажа още в началото – не знам повече за живота от вас.
И с времето разбирам, че онова, което съм знаел като малък и вече съм забравил, е било същинско знание, знание през сърцето. Цял живот после, през книгите и опита с другите хора, ние всъщност се мъчим да стигнем до изгубеното знание на детството.

И все пак ще се опитам да изброя няколко важни според мен, крехки и неуловими неща, които през годините съм отсявал като песъчинки.

Едното е ВЪЛНЕНИЕТО, което изпитвате днес. Запомнете това вълнение, крийте го в джобовете си, хванете го в шепа и никога не се разделяйте с него през всичките години, които следват отсега нататък. Ако един ден усетите, че не се вълнувате, веднага си спомнете този следобед. Спомнете си го спешно, като Бърза помощ. Човек не бива и не може да живее без вълнение. Разгаряйте го, грижете се за него, вземайте си по малко винаги когато ви стане студено.

ЛЮБОПИТСТВОТО към света и към другия до нас е също от тези златни песъчинки, които лесно се губят, а са толкова важни. И също са свързани с вълнението. Казано просто – не спирайте да се учудвате. Неслучайно думите “чудо” и “учудване” на български имат общ корен. Спрем ли да се учудваме на света – чудото изчезва.

Има още нещо, трето, което на мен ми се струва важно – ЕМПАТИЯ КЪМ ДРУГИЯ, съпреживяване, съчувствие. Толкова е просто и толкова важно. Това е една особена грамотност на сърцето. ...

...Много от нещата, които научих за света, научих от книгите. Преди време писах, че четящият човек е красив. Става дума за онова възвишено разбиране на красотата, която е не само естетика, а и етика, смисъл. Четете, минете красиво и смислено през целия си живот! Четете – подредено или безразборно. Човек не знае коя книга ще се окаже в точния момент лична за него. Може би ще останат 10-15 книги, които ще са важни за вас, но докато ги откриете, ще трябва да преровите много библиотеки.

...Потопени сме в култура на успеха, която ни кара непрекъснато да показваме сила, увереност, да бързаме и да печелим. Ще призная, че едни от най-важните събития в моя живот са онези, които така и не са се случили.Неслучилите се неща, както неслучилите се любови, понякога траят по-дълго и са извор на друго знание. Човек има право на провал. Особено когато е млад и нещата са поправими. Това е част от капитала на младостта, ползвайте го добре. Искам да кажа – опитвайте, опитвайте сега. Томас Елиът, един от най-любимите ми поети, казва: “За нас е само да направим опит, останалото не е наша работа...”

Имам няколко любими автори, които обичам да си препрочитам все едно вземам лъжица ягодово сладко от скрито бурканче. Няма да ги изброявам, вие ще си ги откриете. Но един от тях от сърце препоръчвам - Хорхе Луис Борхес, сигурен съм, че го знаете. В една кратка притча той разказва за бедуините, които, като пресичали пустинята, спирали често, но не защото камилите били уморени (камилите са издръжливи същества, както знаем). Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна е и човек трябва да я изчаква, за да не се изгубят един друг.

Това искам да ви кажа накрая – когато пътувате и променяте света, дайте си време понякога да спрете, да отворите книга или просто да стоите в един следобед и да съзерцавате нещо, да си мислите нещо или просто да се отнесете, както казваме тук. Дайте време на душата си да ви настигне!

...Казаха ми, че словото трябва да трае между 7 и 10 минути. Обещах да е 8 минути и 19 секунди. Знаете ли какво се случва за 8 минути и 19 секунди? Това е времето, в което пътува светлината, за да стигне от Слънцето до Земята. И ако един ден, не дай боже, слънцето спре, ние ще имаме отпуснати цели 8 минути и 19 секунди, в които светлината още пътува. Цели 8 минути и 19 секунди за най-важните неща. И е добре да знаем кои са те.

Благодаря ви, че за 8 минути от живота си бяхме заедно!



* Слово, четено в Американския колеж, София, при завършване на випуск 2016.

                Д-р Татяна Петкова е тазгодишният носител на най-високото лекарско отличие - наградата „Хипократ“. Началникът на Пневмо-фтизиатричното отделение в МБАЛ «Св. Пантелеймон» - Ямбол бе удостоена с приза по време на днешната официална церемония по повод Световния ден на здравето. Наградата „Хипократ“ се връчва ежегодно на ямболски медици за високи постижения и принос в запазване здравето на общността.

Копирано от сайта на община Ямбол

ПП: Татяна Петкова е наша състудентка, от 4-а група , родом от Търговище, живее и работи в Ямбол.

               
Нашият състудент Краси Нейков се похвали с откриването на нова урологична клиника в Онкологичната болница в София, на която той е началник. Нова апаратура, разширена база и несравнимо по-добри условия в съответствие със световните стандарти ще радват както пациентите, така и персонала. Автоматизирането на някои дейности като спускащото се от тавана регулируемо приспособление за банките с разтвори за вливане, уникална мобилност на рентгеновата апаратура, дори машинното измиване на подлогите са екстри, каквито една държавна болница рядко може да си позволи. Клиниката разполага със собствена операционна и цистоскопна, което ще намали времето за чакане и ще спомогне за увеличаване броя на хирургичните и ендоскопски интервенции годишно. Този факт е от съществено значение предвид огромното търсене на помощ от страна на елитния екип на проф. Нейков. Наскоро в същата клиника бе извършена успешно уникална операция – изваждане на огромен тумор на бъбрека от бременна в шестия месец жена.

Да пожелаем на Краси още дълги години да прилага знанията си и да раздава опита си в Новата урологична клиника. България има нужда от амбициозни професионалисти като него.

               

Новините в България от Нова година насам бълват какви ли не ужасии – за нелепи катастрофи, за случайни или планирани убийства, за изстъпления на подивели бежански групи, за потресаващи самоубийствени атентати, за политически кадрили и скалъпени извинения, за неочаквани скандали и недоразумения в здравепазването...

Тук-там се прокрадва по някоя приятна новинка, уж за да ни стане по-хубаво, но всъщност твърде недостатъчна, за да повдигне самочувствието ни и да успокои опънатите нерви... Тревогата расте! А и Западът – стожерът на Модерна Европа и наша надежда за по-добро бъдеще постепенно започва да разклаща устоите си с недомислието и противоречивото поведение на своите уж умни лидери и стабилни институции.
Накъде отиваме в 21-и век?

И, ето, изневиделица, във випуска ни гръмна бомба: Коро станал баща на 60 години! Да, случват се и такива невероятно красиви, приказни чудеса. На 21 януари на бял свят се появи неговият син Константин. Прочетете как щастливият Коро обяви събитието в профила си във Фейсбук:

„Днес в 9 ч. 21 мин се роди моят Император Константин! Ще му отстъпя вече трона и като негов предан васал, ще го съпровождам смирено в мисията, която му предстои - на достоен Мъж, с любвеобилно и справедливо сърце, щедър и целеустремен, безкомпромисен в честта си, но благ и вдъхновен за добри дела. Дано успее да бъде щастлив точно тук, където е роден. На България са нужни повече от всякога достойни и почтени Мъже. Ще бъде!“


Честито, Коро! Да е жив и здрав синът ти и дано се сбъдне всичко, което си му предначертал!

0БИЧАЙТЕ               

Обичайте, дори да не намерите
света с вълшебните измислици,
дори да се простите със химерите
на младостта и всичко истинско.

Обичайте снежинките и гарите
със влакове така и непристигнали,
с вагоните до болка претоварени
със сгур, мечти и минало.

Обичайте Земята и светлика ù,
и птиците с крила-разпятие -
щом тя при себе си повика ви,
простете и на врага, и на приятеля.

Обичайте мълчанието в думите
сред точките, тиретата и буквите.
Oбичайте по-лудо от безумните,
в условности сърцето не усуквайте.

Обичайте, дори да не намерите
любимия, любимата си, половинката.
Обичайте от самотата разтреперани,
но с нея никога не свиквайте.

Обичайте, обичайте, обичайте
и нощите, и дните - сивите!
Обичайте! Обичайте! Обичайте,
защото има ни сред живите!


Тотка Савчева

               
Есента благородно се разстила пред мене
и настъпва сезонът с най-прекрасното време.
Блага, топла и мека, несравнима, различна,
на пастелна картина всеки път ми прилича
във оранжево, жълто, във естествено злато
от нападали листи и отлитащо лято.
Сякаш някой вълшебник през нощта е рисувал
и оставил шедьовър, да му се полюбувам.
Колко много обичам с есента да общувам -
аз да идвам към нея, тя към мен да пътува.
Мъдростта и поела, да усещам как дишам
и в прохладните нощи да не спя и да пиша.
А запее ли вятър във дует със листата,
меки есенни капки ми закапват в душата
и ме карат да чувствам как уютно край мене
есента се разстила - най-прекрасното време.


Павлина Матеева

https://www.youtube.com/watch?v=9zQIGPCMJ5s

               
И доцент Коста Костов - нашият Коро, постигна заветната цел. През месец юни, тази година съвсем заслужено се сдоби с професорска титла. Малко късмет в избора на специалност и много старание през годините, в съчетание с бистър ум и упорито надграждане на знания го доведоха дотук.

Коро е от хората, които пълноценно изживяват всеки ден от живота си с вълнението и предизвикателствата, които двадесет и четири часа могат да му донесат. Затова и успехът увенча неговия път, успехът не като самоцел, а като постоянен процес на труд, самоусъвършенстване, отлични инициативи и правилни решения.

Припомням, че Коро е ръководител на Клиниката по белодробни болести към ВМА София, чете лекции към Медицинския факултет на СУ „Кл. Охридски“ и е главен редактор на сп. ИнСпиро. Освен, че е успял лекар, той е и музикант, писател, философ... ,но несъмнено лекарската професия е неговото основно призвание. Широко тиражираната мисъл на Франсис Бейкън „Щастливи са онези, чиято природа е в хармония с тяхното призвание“ му приляга съвсем. Да, Коро е щастливец – с работата, която има, с екипа, с който разполага, с признанието на колеги и приятели, с любовта, коята дава и получава. За него с пълно право важи сентенцията на Уилям Морис: „Дайте ми любов и работа – само тези две неща и ще успея“.

Честито Коро! Да си жив и здрав още дълги години!

            

Има нужда от всичко на този свят.
Даже от моите думи изтрити.
Има нужда от зима, за да заспят
семената, които ще ни заситят.

Има нужда от страх, който да победим.
Има нужда от жило - да капне медът върху хляба.
От обида - да можем да си простим.
Има нужда от всичко, което забравям, че трябва.

Има нужда от буря - за да извие дъга
своята скоба, която усмивка рисува.
Има нужда от белег зашита тъга,
за да може човек да се излекува.

Има нужда от мрак за добра светлина.
От непразнична проза - за стихотворение.
От умора тежаща, за да дойде съня.
И от Юда. За Възкресение.


Елена Денева

                "На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“

Такова е посвещението на книгата на англичанката Мерсия Макдермот - „Апостолът на свободата“ Една статия на в. Труд за нея от м. февруари, т.г. ми напомни, че в библиотеката си пазя тази книга, излязла от печат през 1977 година. Странно е, че един чужденец може да напише една от най-правдивите истории за Апостола и да се нареди до големите изследователи на делото на Васил Левски като проф. Дойно Дойнев („Левски-най-ясната загадка”) и проф. Иван Стоянов („Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски") . И тогава и сега, еднакво се удивлявам на авторката заради неуморния и изследователски труд, за задълбоченото проникване в народопсихологията на българина, за честния и подход в разнищването на факти и събития, свързани с Левски.

Мерсия Макдермот е филолог и историк по образование. Тя живее в България от 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

Написала е и други книги за България - „История на България 1393-1885 година, за Гоце Делчев - „Свобода или смърт", за Яне Сандански - „Свобода и съвършенство". В края на ХХ век излиза нейна книга и за българските народни обичаи.

В момента Мерсия Макдермот е на 87 години и живее в Лондон.

               
Нашата състудентка Севдалина Стойкова, която е началник на неонатологичното отделение на шуменската болница получи наградата „Лекар на годината” за 2014 година. Наградата и бе връчена тържествено на традиционното коледно парти на Районната лекарска колегия в Шумен.
Севдалина е уважаван колега заради изключителния си професионален опит, отлични познания и добри взаимоотношения с пациенти и лекари. Работи на високи обороти години наред в една нелека специалност с неадекватно финансово покритие, но... тя просто обича работата си. Търсена е нееднократно за интервюта и телевизионни предавания. Тя е гордост за гилдията и за нашия випуск.

Честито за високото отличие!

     КОЛЕДНА ПРИКАЗКА


Посипани от пазвите небесни
снежинки вън летяха безтелесни
и също херувими над земята
за празник свят вестяха новината.
А зад прозореца под бяла стряха
за колрден венец свещи трептяха,
свещици – четири сестрици бяха,
за мъката събрана си шептяха.
Въздъхна Първата, слова отрони
и пламъче като глава оброни.

„Зоват ме МИР и гълъбите бели
в небето ведро волно полетели,
са моя символ вечен на Земята,
но хората не спират тук войната!
Деца жестоки – вече побелели –
проливат кръв по земните предели,
жадуват те войни междупланетни
и стягат се за сблъсъци ракетни!
Нима съм още нужен на човека,
щом смърт жадува тъй от памтивека?...“

Една свещица восъчна проблясна
и сякаш духната свещта угасна
Като сърце замлъкна тихо тука.
Тогава Втората сестрица заблещука.

Зоват ме ВЯРА вече съм излишна –
изгубена е вярата предишна;
човекът стигна далнината звездна,
ала душата му е грозна бездна;
със своя Бог той вече не говори
и горд за вярата сърце затвори.
Тъй вярата в невяра се обърна
човекът в твар бездушна се превърна
Духът му днес сред вещите витае
Ненужна съм. За ВЯРА той нехае...“

Сълза набъбнала от восък топъл
прокапа и свещта угасна с вопъл.
Като сърна улучеха издъхна...
Тогава третата сестра въздъхна...

Наричат ме ЛЮБОВ, за мен поети
са писали поеми и сонети,
любов рода човешки продължава,
на блуден син от обич се прощава,
сърцето на сърце с любов се дава,
но Злото тук надви и отмъщава.
Човекът днес на Нарцис се обърна,
душата си за любовта отвърна,
любов себична само го владее
и други да обича не умее...

Любов за любовта докрай е нужна!
Угасвам... За човека съм ненужна!
И восъчна сълза свещта изплака,
Въздъхна тъжно и утихна в мрака.

Така звезда родена в небесата,
угасва с болка, стигне ли земята.
Но ето, че вратата се отвори
и детски глас разплакан проговори
„Свещиците самотни изгоряха!
Свещиците не светят! Те умряха!“
Тогаз Четвъртата сестрица рече:
Недей да плачеш, мъничко човече!
Послушай ме, наричат ме НАДЕЖДА,
недей така отчаяно поглежда!

Знай, дишаш ли – надеждата е жива,
надеждата последна си отива;
дори една искрица да блещука,
НАДЕЖДА пламъка ще върне тука.

Вземи от огънчето ми частица
и запали най-близката сестрица,
а после пламъчето ще разпали
живот и в двете прегоряли.“
И чудо – пламнаха отново всички
свещички светли – четири сестрички.
Красиви на венеца затрептяха
и хората за празник призоваха.
Те пламъчета весели извиха
И Рождество отново възвестиха.


С пожелание за МИР, ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА през Новата 2015 година!

Добрин Паскалев, който точно днес, на Коледа, навършва 60 години!        

               
Нашият състудент Краси Нейков е известен сред колегите си с изключителната си самодисциплина, отговорност и последователност в работата както в ежедневната си практика, така и в постигането на високите цели, които си поставя. Това естествено и съвсем логично го доведе до високото академично звание „Професор“ . Чудесен подарък за неговия 60-годишен юбилей през месец октомври, тази година.
Краси има богата научно-изследователска дейност в областта на онкоурологията, научната му продукция е с високо ниво (импакт фактор), има оригинален принос в различни направления в своята специалност. Всичко това наред с натрупания завиден опит във функционалната диагностика и ендохирургията на урологичните заболявания, както и с отличните му преподавателски умения е повече от достатъчно Краси да заслужи високото признание.

Поздравления, Краси! Гордеем се с теб!

Дано на никой от нас никога не му се наложи консултация с него, но ако все пак това се случи, може да откриете проф. Красимир Нейков в СБАЛО София, където той е ръководител на Урологичната клиника.

               
Д-р Георги Чалдъков


Ubi sunt qui ante nos fuerunt?
(Къде са тези, които бяха преди нас?)


През изминалите 25 години в България съществуват идеални условия за разцвет на посредствеността, алчността и агресията. Съчетан с идеалните условия за липса на образование и наука, българският културен пейзаж стана грозен и тревожен.
Така всяка година на първи ноември отеква „тържествено“ ехото на нашите будители - светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Стоян Михайловски, Петър Берон, Захари Стоянов, Марин Дринов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Иван Хаджийски, Кирил Христов, Димитър Каданов, Асен Хаджиолов...
Защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението към нашите будители - учители, поети, писатели, учени, художници, артисти. От родната къща, детската градина, училището и университета – колко много места, където човек се учи от тях.. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – избор на интелигентни и достойни политици, които да работят за здравеопазвенето, образованието, науката, културата, икономика – и зa по-поносим стандарт на живот. А не за партийни и Долни интереси.
Тогава защо позволяваме да бъдат унижавани и мъртвите, и живите будители! Продадена, пред срутване е къщата на Яворов – злокачествен тумор в центъра на София. Не разбират ли политиците и избирателите на политиците, че ако не се будим сами, не може да ни събуди нито Брюксел, нито Вашингтон.
Злокачественият тумор в центъра на София е метастазирал в други градове. И в Банско - за къщата на Никола Вапцаров спорят роднини и общински чиновници. И в центъра на Бургас – писателската канцелария на Христо Фотев, където се събираха толкова много таланти, пристигащи в града от всички краища на България и света, отдавна е казино!
А много от живите будители – Стефан Цанев, Борис Христов, Йоско Сърчаджиев, Тома Томов, Димитри Иванов, Милко Божков, Стоян Цанев.. - са вече отшелници, избягали от суетата и арогантността на големите градове. Други емигрираха от мизерните условия, които държавата предоставя на таланта им.

И неусетно настъпва денят на унижените будители.

               

Тази година Европейската нощ на учените ще се състои на 26 септември. Събитието традиционно се провежда в около 300 града в целия свят по едно и също време, а в България се организира за девета поредна година. Медицински университет Варна е сред редовните участници. В програмата му е предвидена изложба, презентация и филм за проф. Параскев Стоянов, посещение на Музея по история на медицината, игри за ума в рамките на конкурс „Пътят към просветлението“, музика и поезия.

Нашият даровит колега Добрин Паскалев „се разписа“ и тази година. Предлагам на вашето внимание една от неговите творби поместени в тазгодишното издание „Стъпки 7“.


Кой

Човек е само тръстика,
най-крехкото нещо в природата,
но той е мислеща тръстика.
Б. Паскал, Мисли, 34

Никой преди смъртта не е щастлив.
Херодот, История, 32

Кой би могъл да каже що го чака
през дните идващи – железен строй?
Кой би могъл с ръка да вдигне мрака
пред погледа човешки спуснат? Кой?
Кой би могъл смъртта си да предскаже?
Кой на Съдбата би оспорил власт?
За кой „Щастлив е!“ може да се каже,
преди да дойде сетния му час?
И кой, роден от майчина утроба,
не носи тленното във своя ген?
Чия ръка богатството във гроба
отнесла е в последния си ден?
Кой стигнал е до края на Безкрая?
В науките всемирни кой е вещ?
Кой виждал е с очите свои Рая?
И кой горял е в Ада като свещ?
Въпроси тежки. Отговори няма.
И трупат се – грамада – век след век.
Тръстика крехка, вечно разлюляна,
но мислеща тръстика е човек…
И вечните въпроси все задава,
догдето в своя най-последен час
не осъзнае – непознат остава
дори най-близкия човек до нас…


Д.П.

"Бързият живот е, за съжаление, несъвместим с късната смърт".
Фредерик Бегбеде 


Вдъхновявам се от Фредерик Бегбеде – майстор на фразата, изкусен интригант, безкомпромисен защитник на словото и книгите. Този текст е като зов за опазване на печатното слово и отлагане във времето на неговата смърт. Можем да го определим и като обяснение в любов към книгите. Апетитът за четене (и писане!) е отказ от пошлостта и живот за духа, би казал Бегбеде. Четенето е друг живот, различен и по-приемлив от настоящия, с неговите празноти и неосъществени сърдечни пориви. Бягството по редовете с романтично ухание на хартия те прави такъв, какъвто не можеш да си в ежедневието, с една свобода на ума, духа и фантазията, която се случва само в самотата на четенето. В тази свещена самота сред ухаещата хартия дописваш историята, ставаш съавтор, създаваш нови образи и градиш обстоятелства, в които въвличаш близки на сърцето ти образи. Добрата книга извисява духа и мисленето и извиква най-благородната ти същност. Полет към други светове и други хора, прераждане в по-добро и по-щастливо време и място, съществуващи само в мечтите. Един жадуван, сънуван, паралелен свят, който спасява и вдъхновява, в който всички сме по-добри и щастливо човечни. Само в този невъзможен по-друг начин свят ние сме най-добрите, най-смелите, най-честните и най-успешните. Само в него сме хора, които не унищожават други хора със завист и омраза. Само в този свят на книгите можем да срещнем на едно и също място и в едно и също време Труман Капоти и Хенри Милър, Андре Малро и Ърнест Хемингуей, Достоевски и Чандлър, Симеон Радев и Арнолд Тойнби.. Свят, населен с умници и депресирани алкохолици, възторжени мъжкари и свенливи девици. Само в този изумителен свят на думи можеш да поговориш със Скот Фицджералд, подпийнал и самотен в бара на хотел „Риц” в сърцето на Париж. Само чрез книгите можем да бъдем такива, каквито не сме – престъпници и похотливци, свалячи и грубияни, биячи и мутри, красиви и прелъстителни, вълшебници и пътешественици. Нали не искаме да бъдем тъпаци – информирани, съвременни, възбудени от порно-сайтове, скайп-сесии и чатове, но все пак истински тъпаци? Тогава в главите ни не трябва да има друго, освен страстта към словото, написано върху хартия. Ако изчезне около нас мирисът на печатарско мастило, ни чака ранна мозъчна смърт и бързо оглупяване, с единственото предимство, че ще ни липсва памет за тази кончина.

Интернет и телевизията са интелигентни идиоти. Лицемерни хитреци. Искаш да чуеш и прочетеш едно, а те ти пробутват нещо съвсем друго, негов сурогат. Визуалните средства не са нещо, което ухае и можеш да докосваш и галиш, да разлистваш и затваряш. Текстовите файлове в Kindle, които ползвам и аз, нямат илюстрации, мирис, плътност и цвят. Липсват им визуални знаци, които понякога активират зрителната памет. Няма ги красивите моменти на затваряне на книгата и новото разлистване, с щастието на преживяното невъзможно. Някаква утопия, по-чудесна от мастурбацията, както би се изразил Бегбеде. Сред елeктронните текстове творецът-читател отсъства, не само защото няма възможност да пише бележки и да поставя удивителни и въпросителни в полето. Най-големият недостатък на интернет-текстовете е обидният за тек­ста начин на четене с междинни скокове в скайп, фейсбук и електронна поща. Тази липса на съсредоточаване, която ни превръща в машини, застрашени от „хакване” и „копване”.

Скот Фицджералд предвиди в „Крахът” (1936 г.), че битката на писменото слово срещу смазващото присъствие на образа е безславно загубена. Марлон Брандо заклейми триумфа на пошлостта над красотата в изкуството, който се случи с арогантната безвкусица на Холивуд. Поради тази манипулация с вкуса и красотата в американската визуална култура той нарече американците „най-нещастните хора на планетата”, защото това, което налага американското кино и телевизия е непрестанен стремеж към материално благополучие за сметка на всичко и всички. Фицджералд нарече този процес „отразяване само на най-банални мисли и примитивни чувства”. Какъв дълъг път от първообраза на съвременния роман – „Дон Кихот” на Сервантес, до празните теми и образи на днешната визуална среда. Битката срещу арогантната пошлост е битка на всеки от нас – днес и сега. След само едно десетилетие тази битка ще бъде загубена, ако не я поведем веднага. В противен случай децата ни ще откриват по рафтовете на последната оцеляла антикварна книжарница само разпокъсани хартиени остатъци… Жертва съм на съвременната естетика на песимизма, но в последните години съм прочел твърде малко добри български книги, за да бъда оптимист. Домашните ни библиотеки се смаляват драматично, отстъпвайки място на луксозни мебели и вторична пластика по устните и гърдите.

Предлагам ви единственото спасение – четенето на смислени книги. Само това ще ви даде посока и перспектива и ще ви спаси от сивотата и хаоса. Книгите са единственото средство, което може да сподели вашата самота и да ви изведе от сивото ежедневие, като му придаде някакъв смисъл. Количественото натрупване на знания не гарантира драматична промяна в живота ви, но ще повиши личната ви култура и ще облагороди чувствата ви. Ще ви направи по-мъдри, защото няма друг път към мъдростта освен знанието, казваше Борхес. Това посаждане на благородство и мъдрост става най-лесно с ухаеща в ръцете ви книга. Откриването на интересна книга е магически процес, защото в този процес на търсене откривате неочаквано и други, също така интересни книги. В електронните сайтове неочакваните, непредвидените, щастливите срещи не са така сладки. Написаното върху хартия слово е най-достъпният и пряк път за един престъпен и асоциален тип да се социализира, да намери алтернатива на безпътния си живот и макар за кратко да бъде човек. Умберто Еко казва, че напечатаната върху хартия книга е съвършено изобретение. Писането по клавишите на компютър е профанизиране на творческия акт. Словото от екрана на лаптопа изглежда еднакво при Достоевски и Иво Сиромахов. Екранният текст от компютъра не различава гениалното от профанното. Благородникът, аристократът на словото се смалява до обикновен писач в литературен блог. Всички текстове изглеждат еднакво. Електронният текст няма разлика във формата и тежестта си. Мирисът на пластмаса или метал означава, че в ръцете си държиш някакъв електронен четец. Книгата от таблета не става за подарък. Интернет е провокация на съвременните технократи към хората на духа, защото убива мисленето, правейки достъпна всяка информация чрез щракане на няколко клавиша, получавайки я като щампа, слоган, етикет, копие… Пристрастяването само към компютърните текстове е кастрация на фантазията и отказ от аристократизъм в процеса на четене. Четенето на електронни книги е като оплождане in vitro – децата са здрави и красиви, но апетитът за правене на деца не е същият.

Надеждата ми е в онова, което казва Марио Варгас Льоса на церемонията по приемане на Нобеловата награда за литература през 2010 г.:
„Трябва да продължаваме да мечтаем, да четем и пишем – това е най-ефективният начин за облекчаване на нашето преходно съществуване, за победа над корозията на времето, за превръщане на невъзможното във възможно”.


Предисловие към брой 2/юни,2014г. сп. InSpiro
(http://inspiro-bg.com/nada-exist-ako-iztcheznat-knigite)/
Коста Костов


ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН НА НАШИТЕ ДЕЦА И НА ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ, БАБИ И ДЯДОВЦИ!

               
Това е най-престижната награда, давана от МУ Варна на преподаватели с доказан принос в учебната, научно-изследователска и лечебна дейност. Учредена е с решение на Академичния съвет на университета през 2003 година и се връчва всяка година по случай 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменност.
Тази година тържеството с церемонията по връчването на наградата се състоя на 6 юни в Двореца на културата и спорта. Бяха връчени 11 индивидуални отличия на изявени учени, сред които и наши бивши преподаватели – съдовия хирург доц. Виктор Княжев, акушер-гинеколога Веселина Маркова и доц. Георги Чалдъков, последния - с изключителни заслуги в областта на адипобиологията. Бяха прочетени поздравителни адреси, а чрез видео връзка се включиха и колеги на Др Чалдъков от чужбина. Впоследствие Др Чалдъков разпространи сред приятели писмо на Камен Власаков, което си позволявам да поместя тук:

“Сърдечни поздравления за напълно заслужената награда, скъпи доктор Чалдъков!
Малко са харизматичните личности като Теб, допринесли не само за научно-образователната мисия на нашата Alma mater studiorum, но и за духа и неугасналото желание на будните да се докажат на "по-голямата сцена", на интелектуално амбициозните - да си премерят силите със света, към който Твоите лекции/сказки държаха отворено едно малко прозорче с обещанието, че научно и човешки Ти си им бил равен и че и ние бихме могли един ден!
От името на всички, които не бяхме в "Спортната зала" на 6-ти и които научаваме едва сега - Salute e Grazie a Lei, Professore!
Благодарим на Тебе, Учителю и Приятелю!
Камен Власаков

               
Става дума за предаването на Наталия Симеонова по БТВ „Предай нататък“, което подпомага и дава надежда на нуждаещи се и изпаднали в беда хора – бедни, болни, инвалиди... Освен, че запознава със съдбата на тези хора, предаването възкресява доброто у всеки човек, у когото а приори е заложено състраданието към ближния. Мнозина са вече благодетелите, които са се отзовали на повика за помощ. В последното съботно предаване от 12 април, 2014г. като част от екипа на „Предай нататък“ се включи и нашият Коро.
В качеството си на пулмолог доцент Коста Костов се ангажира с адекватна, навременна и в същото време безвъзмездна професионална помощ за един емигрант от Гана със заболяване – Бронхиална астма. Всъщност наблюдението и лечението на младия ганаец се поема от целия екип на наскоро създадения, но вече утвърден Медицински център ИнСпиро, ръководен от Коро. Това е център за белодробни болести и медицина на съня, базиран във ВМА София - основното работно място на Коро.

Подробности за случая с ганаеца Гидиън може да научите от следвашия линк:
http://www.btv.bg/video/shows/preadai-natatak/videos/parvo-sme-hora-posle-sme-razlichni.html


Пожелавам на всички хубави Великденски празници!

               
Fortuna caesa est…
Das Gluck ist eine leichte Dirne… (H. Heine)


Фортуна е със вързани очи.
Фортуна е девойка лековата –
днес гали те със слънчеви лъчи,
а утре те изправя до стената.

Днес – палавница – с тебе ще преспи,
а после бързо всичко ще забрави
и още утре с други може би
рога на лопатар ще ти постави.

Шампанско с тебе днеска ще гърми,
ще шепне, че си „работа голяма“...
Но виното щом утре отшуми,
ще разбереш, че всичко е измама.

Фортуна се върти на колело.
Фортуна дава всекиму трошичка.
Подхвърля днес добро, а утре зло,
присмива се на всеки и на всичко.

Фортуна кой докрай ще задържи?
Натрапника си мигом тя пленява –
омайва го с надежди и лъжи,
а после като вихър отлетява.

И всеки пада тук на колене,
и всеки пред Фортуна се зарича;
тя казва бързо „да“, а после „не“ –
Фортуна, леконравното момиче...

Фортуна днес е тук. А утре - где?
Един издига, други разорява,
оттук задигне, а пък там даде,
намигне и – фурия – отминава...


Добрин Паскалев

Честит професионален празник, колеги! И дано Фортуна бъде благосклонна към вас!

               
Вместо стандартни пожелания, прилагам един текст от интернет с 6 вдъхновяващи цитата за новата година:


„Цитатите са чудесен начин да се даде нов живот на старите баналности. Цитатите са способни да ни вдъхновят да се стремим напред, да работим по-усърдно и да виждаме отвъд дребните неща. Всеки прави планове и се заема с много задачи през новата година. Ето няколко мъдрости, които да ни вдъхновят:

1. Провалът е подправката, която дава вкус на успеха. - Труман Капоти

Толкова много мечтатели и изключително успешни хора мислят за провала като положителен опит. Труман Капоти, Дейл Карнеги, Майкъл Джордан, Томас Едисон твърдят, че провалът е необходима съставка на успеха. За тези необикновени хора, всеки неуспех ги доближава до бъдещия успех. Вдъхновете се от духа на им и се отнасяйте към вашите неуспехи със същото отношение. Не се страхувайте да преодолеете нови граници през 2013 г.

2. Дори да сте на прав път, ще бъдете прегазени, ако просто си стоите там. - Уил Роджърс

Да бъдете на прав път не е достатъчно. Трябва непрекъснато да работите за целите си и да не спирате да се движите. Когато вашата решителност отслабне, намерете източници, които ви мотивират и вдъхновяват. Това може да бъде пълен с енергия приятел, окуражаващ колега, вдъхновяващ филм, или нещо друго, което ви помага да презаредите.

3. Хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят. - Apple Computers

Бъдете луд. Мислете мащабно. Следвайте вашата визия. Можете да направите дълбоки промени в живота си, работата си, и в света, но трябва първо да повярвате.

4. Никога в живота си не съм научил нещо от човек, който е бил съгласен с мен. - Дъдли Фийлд Малоун

Съгласието само потвърждава вижданията ви. Не ги оспорва. За да се уверите, че вашата идея е добра, трябва да видите различни гледни точки и да чуете мнението на други хора, които могат да ви дадат друга перспектива. Трябва да търсите онези, които могат да пропукат вашите вярвания и идеи, защото може би така ще се доближите до правилния отговор. Преди да се заемете с голям проект, или осъществите велика идея, изпробвайте я първо на няколко души, които мислят различно от вас. Те могат да открият изненадващи пропуски.

5. Никога не казвайте на хората как се правят нещата. Кажете им какво се очаква да направят и те ще ви изненадат със своята находчивост. - Генерал Джордж Патън

Това е най-добрият начин да се включи творчеството на всеки индивид и способността му за решаване на проблеми. Има шанс другите да разберат задачата по-добре от вас и да намерят повече потенциални начини за решаването й. Когато кажете как да се свърши работата, ограничавате хората. По-важното е, че когато дадете по-голяма свобода при решаването на даден проблем не само използвате креативността на хората, но също така повишавате тяхната ангажираност и те знаят, че техните идеи и творчески решения са високо ценени, а всеки иска и обича да се чувства ценен.

6. Нищо не е невъзможно /impossible/, самата дума казва: "Аз съм възможен"!“I’m possible”! - Одри Хепбърн

Често нашите ограничения са създадени от самите нас. Ако осъзнаем, че са такива, то ние можем да се отърсим от тях и да развихрим въображението си."



Първоизточник:
http://hrservices.sharedhr.com/blog/bid/263403/6-Inspirational-Quotes-For-the-New-Year
Christian Monaghan

               
Вечно търсещият дух на д-р Коста Костов (нашият Коро) намери нова форма на литературна изява. Той събра и доразработи всичките си философски хрумвания от последните години в книга със заглавие „Посоки на вдъхновението“, чието представяне се състоя на 15 ноември, тази година. В книгата, която тепърва ще разгръщаме и четем задълбочено, Коро отприщва целия си гняв срещу царящата бездуховност на днешното общество, която ни отдалечава от истинските европейски ценности. Това е поредица от литературно-философски есета, естествено продължение на неговите прословути Предисловия, поднасяни на читателите към всеки брой на списание InSpiro. Който ги е чел, знае за какво става дума, а който не ги е чел, ще бъде в еднаква степен заразен от остротата на изказа и неговите внушения.

Както е видно и от сайта на журналистите в България, книгата му е оценена по достойнство от журналистическата гилдия, която в лицето на д-р Костов припознава не само добрия лекар, но и даровития журналист, като не пести суперлативи за личността му.


Откъси от текстовете в книгата на Коро откриваме в сайта на Факел. Ето някои от тях:

“Не мога да мисля с надежда за България без да съм изпил бутилка червено вино. Иначе си е лабораторен мазохизъм и безплодна тъга. Чакам и наблюдавам мизантропски опитите за очовечаване на това напълно изгубено BG поколение, което издигна профанизацията в култ и не излъчи за двадесет години нито една възрожденска личност, достойна за цървулите на Захарий Стоянов.”

“Като последствие на моралното и духовно пропадане, България прогонва своите интелектуалци в чужбина и като ощипана госпожица се чуди защо умните й чеда се връщат само за погребения. Опитите за глух социализъм и хром демократичен капитализъм ни лишиха от достоен живот. Няма време за нови опити. Животът ни се скърши безплодно.”

“Трябва да си призная – набрал съм голям срам за българина. Робство се търпи, но срам - не. Търся четници, за да основа бойна дружина за борба срещу срама. Всеки от вас може да посочи поне един достоен българин за такава чета. Ще преминем през Перловска река откъм Панчарево и ще влезем в бой за закриване на тази и създаване на Нова България.”


А сега непременно отворете двата линка за повече информация:
http://http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=20779
http://www.fakel.bg/index.php?t=3057

               
Тази новина не ни изненадва и едновременно с това много ни изненадва. Логично е за един творец като Добрин Паскалев да издаде поредната си поетична книга. Особеното обаче е, че става дума не за каква да е стихосбирка, а за сборник с SMS стихове. Този уникален сборник излезе от печат през май тази година в твърде ограничен тираж, но се надявам един ден всички ние да държим по един екземпляр от него в ръцете си. Книгата е по идея на съученик и приятел на Добрин - Бойко Вачев, който е допълнил смислово всеки стих със своя рисунка.
И аз бях от щастливците, които по различни поводи, а понякога и без повод получаваха затрогващ стих в GSM -a си рано сутрин, буквално преди първият пациент да почука на вратата. Чувството е неописуемо. Оказа се, че Добрин е открил този оригинален начин за себеизразяване още преди няколко години. Кратките римувани съобщения са изпращани до приятели и колеги от 2008 до 2013 година, а сега са оформени в цялостна книга. Посланията в тях са ясни знаци за богатата душевност на автора, за гражданската му позиция, за способността му да се самоиронизира, за почитта му към личности и събития, които не бива да забравяме.


Мисля, че днешният ден е подходящ да пиша за Добрин – той пише за народните будители, но и самият той е един от нашите будители - будител на съвестта, на паметта, на любовта, на доброто.
Ето няколко негови SMS – стиха, посветени на Деня на будителите:


Будители, будители народни –
eхти камбана с възрожденски ек –
Вдигнете се, че люде пак безродни
предават тайно края родни
забравили за Симеоновия век!

01.11.2008


Разбуждам днес пак знамена достойни –
Паисий стряска българската кръв,
Раковски вдига знамената бойни
и страх навява везания лъв...
А Христо Ботев крачи пак към Вола
със своята „Молитва“ на уста,
Захари пише епопея нова
за кръв, предателство и свобода!

01.11. 2009


Добрине, благодарим ти за щедростта да разкриваш и споделяш поетичните си мисли с нас!
А на вас, колеги – честит празник!

               
„Замисляли ли сте се дали културата и науката заемат достатъчно място в живота ви? А какво е да се занимаваш с наука? Какви са хората благодарение на чието любопитство, интелект и самоотвержен труд се гради благосъстоянието и качеството на живота ни?...“

С такова обръщение към читателите започва поредното издание на Съюза на учените в България „Homo science“. В него откриваме статии за заслужили деятели на наукатa от близкото и далечно минало, написани от други учени – наши съвременници, за които животът не се измерва само в изпълнение на ежедневните семейни и служебни задължения. Авторите имат по-широк кръг от интереси и познания, притежават дар слово и го използват „на ползу роду“, за да повишат нашата осведоменост за постиженията и влиянието на науката в живота ни, напоследък така обеднял откъм жажда за знания.

Сред авторите с гордост откриваме отново името на Добрин Паскалев, който в съавторство с Доц. Диана Петкова, също от МУ, Варна има издадена статия за един от родоначалниците на здравеопазването в България след Освобождението – Д-р Алекси Христов.

Добрин се изявява, разбира се, и в стихоплетството. В сборника „Стъпки 6“ има публикувани няколко негови прекрасни творби: „Наемник“ и „Просяк“ в рубриката Размисли и „Любов до край“ и „На Димчо Дебелянов“ в рубриката Посвещения.

Неговите, а и на други наши учени литературни произведения може да прочетете в сайта на Европейска нощ на учените – в Публикации, както следва:
http://www.cys.bg/2013/ktrio/index.html

               
Първо - малко информация за това какво е флашмоб. Прилагам част от поясненията, публикувани в Уикипедия/за тези, които не знаят/:


„Флашмоб (на англ: flash mob или flashmob - в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“) е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие, след което се разотива също така внезапно, все едно нищо не се е случило.

Този вид странно представление разчита на случайна публика. Самите участници изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това, което правят, е напълно нормално и естествено. Участниците нито плащат, нито им се заплаща.

Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 година. След смъртта на Майкъл Джаксън през 2009 г. е организиран флашмоб в Стокхолм, който после обикаля почти целия свят.

В България флашмоб събития се организират за първи път през 2009 година от флашмобската група Flashmob Bulgaria и Swift Gap. Масови флашмоби са правени и от доброволци на Българския младежки Червен кръст.

По случай 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер тази година Софийската опера организира флашмоб съвместно с Easypay, в който 8 нейни певици изпълняват част от операта Валкирия докато пазаруват в столичен хипермаркет.“

Ето, вижте за какво става дума:
< http://www.youtube.com/watch?v=n9EcmI9cCes

И понеже е лято, ви предлагам и един флашмоб на плажа:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=iPypWdiC06c

Ако сте любопитни да видите и друг флашмоб, просто идете в Групата на випуска във Фейсбук – VMI Varna 80, тъкмо да споделите и вие нещо интересно, на което сте попаднали. Очаквам ви.

               
СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ОБЩНОСТ” И ФОНДАЦИЯ „ХАНС ЗАЙДЕЛ”

организират на 23 юни (неделя) 2013 г. от 10.30 часа в град Варна, зала „Малък арт салон” на радио Варна семинар.

Темата е: „Етична основа на Социалното пазарно стопанство. Идеите на Лудвиг Ерхард и основните принципи на Социалното пазарно стопанство. Отговорност на човека за изграждане на материално и нравствено благоденствие на общността”.

Сдружение „Гражданска общност” издава книги и публикации с ценностна насоченост, насърчава общуването и свободния обмен на знания и опитност, организира и участва в семинари и обучителни срещи.

Участниците в семинара могат да се запознаят и с изданието на сдружението - сборник с речи, статии и интервюта на федералния канцлер на Германия Ангела Меркел „Толерантността е душата на Европа”.

Водещ: Д-р Георги Чалдъков;
Лектори: Доцент Атанас Узунов, Стопански факултет на СУ; Господин Тонев, сдружение „Гражданска общност”.



ПП: Семинарът е горещо препоръчан от Коро, който призовава всички, които милеят за бъдещето на България и имат възможност, да го посетят. Той подкрепя лектора Господин Тонев – будител на гражданско мислене и морал, в усилията му да предизвика широк дебат и да подтикне към създаване на нов тип човешки отношения извън установените в държавата - това, което ни е особено нужно в последните дни, за да извоюваме правото си на щастие и свобода. Поканата за събитието бе отправена до всички ни и от нашия учител Георги Чалдъков.


На този адрес http://www.dialog-bdo.com/bdo2/?page_id=1193 са качени видеоклипове от проведени срещи на Господин Тонев. Те със сигурност ще ви убедят, че си струва да обогатим познанията си за социалните отношения извън общомедицинската ни ангажираност.

               
Нашият колега Коста Костов възобнови битката си с противниците на Закона за забрана на тютюнопушенето на обществени места откакто темата стана отново актуална в политическото пространство. Той даде няколко интервюта и участва в сутрешния блок на BTV на 3 юни, т.г.

Откриваме едно от неговите интервюта в електронното издание на Животът днес (www.jivotatdnes.bg) бр.55, 4-10 юни. Ето началото:

„Нямаме особено добра репутация в Европа, всички го знаем. Едно от хубавите неща и вероятно единственото, с което можем да сме горди в последните години е, че приехме забраната за тютюнопушенето. Това е мъдър акт на повечето европейски страни и въобще на тези, които истински социално мислят за народа си. Възвръщането на частичната забрана ще бъде крачка назад както по отношение на нашия европейски имидж, така и по отношение на здравето на народа...“

В сутрешния блок на БТВ доц. Костов участва в дебат на тема „Ще се върнат ли старите правила за пушене в заведенията“ като изтъкна не толкова здравни, колкото икономически аргументи оборващи мнението на някои представители на ресторантьорите за загуби в бранша. Може да проследите видео на цялото предаване на профилната страница на InSpiro във Фейсбук или в групата на випуска пак във Фейсбук или на сайта на TV медията (www.btvnews.bg)

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК              


Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.


Иван Вазов
Пловдив, 1883

               
Светлина за всички, мир, здраве и любов!
http://www.youtube.com/watch?v=Y_NW5iqeAx8

Нека отворим сърцата си за обичта и нека направим света едно по-добро място за живеене.
Ето как ни провокира за това нашият колега Георги Попов /Геча/ със следващия изпратен материал:
stani_edin_ot_nas.pps

               
СЪЩНОСТТА НА УСПЕХА


Открий силата на ВЯРАТА,
Зад теб е неизчерпаема сила, пред теб е безкрайна възможност, вярвай в себе си и няма от какво да се страхуваш!

Живей със СТРАСТ,
Избликът на страст може да се превърне в неустоима сила. Очите ти ще бъдат привлечени от много неща, но малко от тях ще усетиш със сърцето си. Следвай ги!

Стреми се към ЗНАНИЕ,
Познанието е като да се изкачваш по планината: Колкото по-високо стигаш, толкова повече можеш да видиш и оцениш.

Използвай ВЪОБРАЖЕНИЕТО си,
Нищо не се случва...преди това да е било мечта.

Поставяй си постижими ЦЕЛИ,
стъпка по стъпка. Бързо няма да сполучиш, животът е труден! Най-важното е да имаш цел!!!

Започни да ДЕЙСТВАШ,
Отлагането е единственият убиец на възможностите.

Стреми се към СЪВЪРШЕНСТВО:
"Качеството на живота на човека е право пропорционално на неговата отдаденост на съвършенството, независимо от избраното от него поприще."

Живей ПОЧТЕНО,
Който прави добро, добро намира! Мъдростта е да знаеш правилния път... Почтеност е да поемеш по него!

Поемай РИСКОВЕ,
Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Бъди ДИСЦИПЛИНИРАН,
За да получиш това, което никога не си имал, трябва да вършиш неща, които никога не си правил.

Посрещни ПРОМЯНАТА,
Понякога във вятъра на промяната можем да намерим истинската си посока.

Бъди СЕБЕ СИ,
В стремежа си да бъдем най-добрите, понякога забравяме просто да съществуваме.

Преoдолявай НЕУСПЕХИТЕ:
"Неуспехът е единствената възможност да започнеш отново, по по-разумен начин".

Бъди БЛАГОРОДЕН:
"Най-добрата част от живота на човека са неговите малки незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов."

Бъди ПОСТОЯНЕН и УПОРИТ,
Чудото, силата, която събужда малцина, се крие в тяхното постоянство, подтикнато от смел, непоколебим дух."

И нека когато слънцето залязва, много от мечтите ти да са се сбъднали и да си променил живота на хората около теб!!!
http://misli6.hit.bg/success.htm


/Препратено от Коро/

               
ЩАСТИЕ

То може би е атом нежност,
безмълвна гордост на сълза.
Космичен порив за безбрежност
или изгаряща мечта.

То може би е зов влудяващ
за полет с птичите ята
Мигът, във който се раздаваш
или откриваш красота.

То може би е кратка среща.
Очакване. Далечен път.
Една изгубена надежда,
спасена пак за кой ли път.

А може би е неизбежност
да дишаш и да ставаш пръст.
И да си нужен цяла Вечност –
Човек, Земя и шепа Дъжд.


Добрин Паскалев

В допълнение: едно романтично фламенко:
http://www.youtube.com/watch?v=HeVwKrHarwI
Честита Първа пролет!

               
НА АПОСТОЛА


Апостоле, ти, Дяконе чутовен!
Какво си днеска? Футболен отбор?
Или все още си герой народен
и свеждаме пред тебе гузен взор?

Незнаещите нека да узнаят,
а знаещите нека спрат за миг
и всички вкупом днес да се покаят
пред твоя мъжки, питащ още лик!

“Народе???” писа ти в тефтера
и сам прозря от всинца най-добре,
че щом с храна запълнен е килера
кой тръгнал би за свобода да мре?

Колцина в името ти тук се клеха?
Министри, лидери, царе дори...
За саможертвата си откуп взеха –
Прибраха комитетските пари...

Апостоле, далече от венците!
Велик си днес, защото си умрял!
И няма как да спреш крадците
и да посочиш подлеците –
в костюми стегнати като за бал...


Добрин Паскалев

               

Като слънце горещ - в обичта и любовта;
Като лед студен - в суматохата, в скръбта;

Като водата чист - в помислите си;
Като въздуха прозрачен - в намеренията си;

Като дихание безценно - за обичащите те;
Щедър като земята плодородна - за бедните люде;

Незаменим като живота - за приятелите си;
Безмълвен като смъртта - в тайните си;

Свят като хляба - към гладните за вяра;
Подобно на мъдрец - за младежта образец;

Като баща всеотдаен - за нуждаещите се;
Като майка грижовна - за безпомощните;

Като чедо признателно - към минало и прадеди;
Като истински мъж - верен на клетвите си;

Като старец честен - в словата си;
Като бебе невинно - в делата си;

На всеки роб божи - служи като роб;
Като знаме чисто - добродетелен до гроб;

Като герой загинал в бой - смелост събери;
Като Родина неотречима - незабравим бъди!

Който и да си, стига Човек да си!



Ерол Салиев - Джан
/Перифразирано по Руми - древен поет-мистик от турско- ирански произход/


ЕТО И ЗАВЕЩАНОТО ОТ РУМИ:

“В състраданието и милосърдието бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите бъди като нощ.
В добротата и великодушието бъди като извор.
В гнева и сприхавостта бъди като мъртъв.
В смирението и покорността бъди като плодородна почва.
В търпимостта бъди като море.

Ела, който и да си, какъвто и да си!
Или изглеждай такъв, какъвто си, или бъди такъв, какъвто си.”

               
РАЗДЯЛА

Като жена която си отива
годината обръща своя гръб;
за кратко някого ощастливила,
на друг донесла само скръб...

Цената и уж всеки тук я знае
и плаща както за метреса,
но за парите Дамата нехае -
живот от всеки скришом е отнесла...


Добрин Паскалев

               
Анкета на Дарик радио проведена сред колеги в болниците на 3 града (София, Пловдив, Варна) определи най-добрите лекари във всички медицински специалности. Сред тях четем имената на наши колеги - съвипускници, и двамата пулмолози - Йордан Радков (доцент в МБАЛ Св. Марина, Варна) и Коста Костов (доцент във ВМА, София).
Преди няколко месеца вестник 24 часа изготви подобен списък на лекарите спечелили най-голямо доверие, но тогава анкетата бе проведена сред пациенти. Бяха отличени Красимир Нейков (доцент по урология в Онкологична болница, София) и Коста Костов (доцент във ВМА, София).

Честито на колегите, чийто труд и професионализъм е оценен толкова високо!
Някои техни статии може да прочетете в рубриката на сайта: Мед. съвети от колеги.

               
Както всички знаем, кръвните центрове в страната заплашиха с масови оставки ако не се обърне внимание на техния рисков и ниско заплатен труд. Към искането на Kръвен център Ст.Загора от преди 2 седмици се присъедини и Кръвен център Варна.
Битката за признание и достойно остойностяване на труда на варненските екипи се оглави от нашата колежка и съвипускничка Маргарита Точкова. В качеството си на синдикален лидер тя се появи в няколко медии, за да разясни на обществото високата отговорност на професията и за да поиска от Министерството на здравеопазването по-високи заплати.
Марги Точкова работи в Кръвен център от 5 години, а преди това е била последователно Зав. Вътрешно поликлинично отделение и началник сектор "Първична извънболнична мед.помощ" в РЗОК Варна.
Не успях да чуя всичките и изявления по БНР, БНТ1, БТВ, ТВ7, но тъй като добре я познавам, не се съмнявам, че тя ще изведе битката до победен край. Марги е много борбена, смела и винаги когато е мотивирана и убедена в правотата си, успява да увлече и останалите и да се изяви като водеща фигура. Колегите и я обичат и и вярват, защото тя знае как да воюва и да постига целите си. Тя борави отлично с думите, разбира от работата си и изпълнява перфектно задълженията си. Изобщо, тя е човек на когото може да се разчита.
Да я подкрепим и да и пожелаем успех!

               
На днешния Ден на будителите Варна почита паметта на заслужилия лечител, духовен водач и културен деятел Петър Димков.
Петър Димков е роден в София през 1886 година. Учи във Военно училище в Русия, а след завръщането си е назначен за редовен офицер в българската войска. Участва във всички войни, водени от следосвобожденска България по онова време като бива осем пъти раняван и многократно награждаван. Уволнен е през 1936 година с чин полковник.
На широката общественост е известен преди всичко като Лечителя Петър Димков. Той проявява лечебните си способности, наследени от майка си(народна лечителка), още докато е на фронта, където лекува болни от холера войници без да има медицинско образование. През целия си живот по-нататък популяризира народната медицина като издава поредица от трудове, съдържащи рецепти за билколечение и съвети за природосъобразен живот. Последовател на Петър Дънов, той прилага наученото от него и от майка си, както и натрупания чрез наблюдения и изследвания свой опит, за да лекува болните като го прави напълно безплатно.
Петър Димков е любимец на хората не само защото раздава безвъзмездна помощ. Заслугите му към Варна, където живее от 30-тте години на миналия век, са огромни. На неговата активна обществена дейност, инициативност и родолюбие се дължи издигането на Портала-паметник на Осми приморски полк, разкриването на Римските терми, оформянето на Аспаруховия вал, създаването на Варненската филхармония, както и изграждането на парка-музей Владислав Варненчик, където днес има скромна експозиция за него.


През месец ноември, считано от днес в музея Владислав Варненчик ще се прожектира ежедневно филм, посветен на Петър Димков. Ако имате възможност, отделете малко време на този изключителен българин. Очаквам да проявите интерес и към завещаните съвети на Лечителя, според когото "Продължителността на човешкия живот е един век - време, през което можем да направим една крачка в своето усъвършенстване и да развием своята добродетел. Само крачка и една добродетел, но те са достатъчни, за да заслужим своя земен век."
http://nel-anel.blogspot.com/2008/11/blog-post_7110.html

                Вестник "24 часа" е издал справочна книга с такова заглавие, съдържаща имената на 270 лекари от страната, които, по мнението на читателите на вестника, са спечелили най-много доверието на пациентите си през периода 2011-2012 година. Инициативата е подета на 7 април, миналата година като отговор на серията медийни доклади за "лекарски грешки" по това време. Може би обществото ни най-сетне осъзна, че дължи на лекарите много повече уважение и благодарност отколкото обругаване.
В списъка на номинираните лекари са и имената на двама наши колеги - съвипускници: Красимир Нейков - специалист по урология, доцент в СБАЛ по онкология, София и Коста Костов - специалист по пневмология и фтизиатрия, доцент във ВМА, София. Браво, колеги!

Инициативата продължава, като книгата за "Лекарите на които вярваме" ще се обновява всяка година. Надявам се в следващите броеве да бъдат представени и други наши колеги от випуска.

                С финансовата подкрепа на Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие за седма поредна година в България ще се проведе Европейска нощ на учените – събитие, което се осъществява ежегодно в един и същи ден в цяла Европа за осми пореден път.
Проектът има за цел да осигури подкрепа на учените в България по отношение популяризация на тяхната работа и повишаване на техния статус в обществото. Фокусът на инициативата е Европейската година за активно остаряване и солидарност между поколенията. Общественият интерес ще бъде привлечен към иновациите в медицината, репродуктивното здраве, електронни услуги в здравеопазването, роботиката и активното застаряване, новите материали и качеството на живот, като това нe изключва изследователи от други области на науката да участват в събитието.
В България проектът се реализира в седем града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Ст. Загора и Плевен като един от участниците е и МУ «Проф. Д-р Параскев Стоянов» Варна.
Събитието ще се състои на 28 СЕПТЕМВРИ, когато са предвидени различни демонстрационни, творчески и забавни прояви.

Информацията (цитирана по-горе със съкращения) е предоставена от Доц. ДОБРИН ПАСКАЛЕВ, активен участник във форума. В специалното издание на вестник Homo Sciens, посветено на 100 годишнината от откриването на дифракцията на рентгеновите лъчи има две негови статии "Проф. Д-р Стоян Киркович - класик на българската вътрешна медицина" и "Д-р Захарина Димитрова - забравен пионер в изучаването на микроструктурата на епифизата (в съавторство), както и стихотворение посветено на Христо Фотев - "Двадесет и пети март". Нашият съвипускник участва и в издадената стихосбирка на българските учени поети «Стъпки 5», където в рубриките Лирика и Посвещения са публикувани съответно две негови прекрасни творби: «Абсент в Париж» и «На баща ми».

Програмата във Варна и в останалите градове, както и произведенията на Добрин, а също и други подробности може да прочетете на сайта на «Европейска нощ на учените» както следва:
http://www.cys.bg/2012/inclose/news.html


При възможност, посетете някое от мероприятията, а на Добрин да кажем - БРАВО! ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ!

               
/ИЗ ИНТЕРВЮ С ДОЦ. КОСТА КОСТОВ/


"Музиката е голямо вдъхновение. Рабиндранат Тагор беше писал, че най-голямото изкуство е това, което ползва най-малко слово. Той беше посочил живописта, но за мен това е музиката... Големите са невъобразимо обикновени в непосредственото си общуване. Няма да забравя разговорите си с Дейвид Сенборн, Маркъс Милър и Кърк Уелъм... С Кен Хенсли се запознах в един софийски музикален клуб. Исках да го поканя да свири на конгреса на българските пулмолози през 2010... И пяхме заедно с Кен на една сцена, заедно с Жоро Мархолев и неговата бургаска група "Сънрайз". Беше грандиозна вечер!...

У нас не само пациентите, но и лекарите са алтруисти. Именно обичта към хората помага на гилдията да издържи на неудачите в здравната система, която буксува от 20 години насам... Медиците са оазис в общото оскотяване на обществото ни, защото все още можете да разчитате на безкористната им работа... Основният проблем на системата е лобизмът, който е нарушил равновесието при заплащането на труда на различните специалисти... Смятам, че между лекаря и пациента не бива да има никакви парични отношения. Изборът може да се обезпечава от допълнителни здравни фондове...

Крайното отрицание на обществото по отношение на лекарския труд доведе до грозни побои над медици. Когато не уважаваш лечителя си, учителя си, ти си стигнал до дъното. Страшно е, когато сергиите не предлагат "Лик", "Литературен фронт", "Народна култура", а булевардни романи и жълти издания, а от билбордовете те гледат силиконови гърди... Според мен на ключови места трябва да се поставят портретите на личности с високи послания, които да въздействат на умовете и сърцата на младите хора... Къде оставихме умното мислене, умното говорене, грижата за ближния, добронамереността... Платон е казал, че мисленето е вслушване в душата, която е разговаряла с Бога..."


Ако искате да прочетете повече, потърсете в-к Стандарт от 23 септември, 2012. Има защо.

РР

               
Учител скъп от нас замина -
изтече земният му срок,
затрупа ни със спомени лавина
и тръгна сам за среща с Бог.

Сърцето му не бие вече -
законът на живота е жесток,
духът освободен далече
зад облаците разговаря с Бог.

С престилка и усмивка ведра
разказваше житейския урок,
днес от небесната катедра
предава в Рая пред самия Бог!

Прости, Учителю!


Добрин Паскалев

                Датата 27 юли е паметна за град Варна. На този ден през 1878 година руските войски начело с ген. Столипин влизат в града и биват тържествено посрещнати в двора на църквата Св. Архангел Михаил, в която се помещава и първото българско училище. Там днес стои затрогващ паметник на руски богатир и момиченце, което му поднася цветя. Варна е последният освободен от Османско владичество наш град. След този ден започва бурното му развитие, за да стане днес един от любимите градове на България.
.
Празникът беше отбелязан със света литургия и военен ритуал с поднасяне на венци на същото място и на същата улица, носеща днес името "27 юли". Вечерта в зала 1 на Фестивалния и конгресен център, на варненската публика бе подарен забележителен концерт - ораторията "Моление" на проф. Найден Андреев в изпълнение на местния симфоничен оркестър и четири солисти - прекрасен завършек на тазгодишното честване.

Напомням, че Варна е кандидат за европейска столица на културата и фестивалите в нея не стихват, особено през лятото. Заповядайте!

      
"Чети! Твоето бъдеще е в четенето!" - с това послание пристигна във Варна популярният в цял свят аржентински писател Хорхе Букай. Той посети морската ни столица в края на месец май за представяне на новата си книга “Пътят на сълзите”. Хорхе Букай е известен в България с още 8 други заглавия и по данни на издателство Хермес е най-четеният чуждестранен автор в страната ни за последните години.
Хорхе Букай е завършил медицина в Буенос Айрес и работи като психотерапевт и университетски преподавател – дейност, която успешно съчетава с писателския си талант. Книгите му са психоаналитични, съдържат съвети отнасящи се до ежедневните ни битки с живота, написани са на изключително достъпен език и се четат “на един дъх”. В тях има споделени повече от 300 притчи, както и много поучителни мисли, извлечени от различни житейски ситуации.
.
Срещата на Хорхе Букай във Варна беше от запомнящите се събития в града. Огромната зала на Икономическия университет не можа да побере всички желаещи да го чуят. Едва се стигаше и до щанда с книгите му. Срещата започна с една от любимите “историйки” на Хорхе Букай, разказана от самия него и продължи с въпроси и отговори. Признавам, присъствах на срещата без да съм прочела нито една от книгите му. На излизане обаче вече знаех, че трябва да се запозная по-отблизо с този автор. Купих си най-новата му книга, както и "Приказки за размисъл". Сега съм по-богата с прозрението, което те ми дадоха.

Ето един линк към някои от “историйките” на Хорхе Букай, в случай, че проявите интерес:
http://www.pozitivnoto.info/2010/09/horhe-bukai-misli-citati-prikazki.html          

               
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК С ХИМНА НА Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!


Стоян Михайловски
Русе, 1882

http://www.youtube.com/watch?v=BcmRy78N3gk&feature=share

               
За храбростта! За знамената,
не падали до днеска в плен;
за оня вечен кълн в душата -
окъпан със роса в зората
и с дъх на здравец прикаден;
за жертвената кръв пролята -
да се плодят във мир стадата
и хляб да има всеки ден;
за вярата - да не умира
и пътя верен да намира
към бъдни хора в бъден ден!


Честит Гергьовден на имениците!
И светъл празник на всички!


Добрин Паскалев

               
EX ORIENTE LUX

Той в третия предречен ден възкръсна -
Живот чрез Смърт се прероди
от Изток светлина навред се пръсна
Любов и Вяра пак да възроди!

Честито Възкресение Христово!


Добрин Паскалев

               
На всички вас, които се чувствате реализирани в професията си, които с радост и въодушевление вършите ежедневната си работа, които сте достигнали върха на възможностите си, пожелавам да не губите желание, енергия и бистър ум, за да се справяте и занапред успешно с професионалните си ангажименти! Посрещайте новите предизвикателства все така дръзко и с усмивка!

На останалите, на които, животът по една или друга причина e обърнал гръб, които са имали професионални неудачи, които все още не са постигнали целите си, желая да съхранят търсещия си дух, да продължат да работят над себе си и да не се отказват от избрания път, защото няма начин упоритостта им да не бъде възнаградена! Никога не е късно за важни и отговорни решения, които да променят живота ви към по-добро! Дерзайте!

Желая на всички здраве! Продължавайте да се трудите, за да се чувствате полезни на себе си, близките си и обществото! Това е част от щастието, към което се стремим.

Ето и едно кратко музикално поздравление: ИЗПОЛЗВАЙ ВРЕМЕТО бг.pps
Весело празнуване!

               
Ти, Свобода, не си велика,
а нужна си като вода и хляб,
като кръвта, която блика,
като молитвата за божи раб!
За теб е слабо всяко слово,
по-силна си от Не и Да,
сърце си ти на смърт готово,
със зов последен “Свобода!”

Добрин Паскалев

Поклон пред всички славни българи, за които Свободата бе висша ценност, личен избор и свята национална кауза! Поклон пред тези, които самоотвержено се бориха и дадоха живота си, за да я има днес свободна България!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!

               
Нека вълци гладни още
из горите вият нощем;
нека Зимата-змеица
пие кръв от черна птица,
нека с клетви ни заклина,
нека хвърля сняг в комина!
Страшно вече няма тука -
Баба Марта вън почука!!!

Добрин Паскалев

Да ви е честита на всички Баба Марта!

За вас и вашето здраве, за здравето на близките ви, за здравето на хората, които лекувате и за здравето на нацията, която боледува - носете мартеница и се надявайте!
Весел празник! BABA Marta.pps

                Така наричат днешния църковен празник, който е един от четирите дни в годината, посветени на Божията майка. Официалното му наименование е Сретение Господне (Среща с Господа). На 40-ия ден от раждането на Младенеца Богородица го завела в храма както повелявал Мойсеевият закон, отнасящ се до всяка първородена мъжка рожба. Там праведният старец Симеон, комуто било отредено преди да умре, да срещне Господа, го поел в ръце с думите: ”...Очите ми видяха Твоето спасение...” Всъщност той познал в лицето на Иисус - Спасителя на света, с което потвърдил, че се е родил Месия.

Днешният празник възхвалява тази среща с Бога на любовта и правдата и призовава да носим Бог в сърцето си като “вграждаме ежедневно в живота си божествените начала на истината, доброто и красотата.”

За по-подробна справка вижте: www.eurochicago.com/2011/02/2-fevruari-sretenie-gospodne-zimna-bogoroditsa/

Спаси, о, Господи, душите,
които нищи духом все крещят
и сила дай на тез, които
от мисъл натежали днес мълчат...

Добрин Паскалев

А сега, нека си обещаем да бъдем по-добри така както повелява Бог, но не само това: Obeshtai_si.pps (изпратено от Таня Бъчварова)

                Списание InSpiro на нашия съвипускник, колега и приятел Коро (Коста Костов) се появи вече и в Интернет. От тази година всички, които харесваха публикациите в него ще могат своевременно и винаги когато пожелаят да ги четат и препрочитат и от компютъра си. Сайтът на списанието ще даде възможност и на тези от вас, които не са запознати, да надникнат вътре и да станат негови почитатели. Коро е главен редактор на списанието и отговаря за професионалната издържаност на научните публикации, свързани с неговата специалност Пулмология, но също е и вдъхновител на онази част от него, която се занимава с литература, театър и други сфери на изкуството и културата.
В обичайните си Предисловия към всеки брой Коро разглежда определена тема близка или не до здравеопазването, но винаги имаща отношение към Морала въобще. Няма как да не ви заинтригува така както заинтригува и мен преди две години когато за първи път случайно попаднах на един брой на ИнСпиро.
В електронното издание на списанието ще откриете и други познати имена, като това на другия ни съвипускник Добрин Паскалев, както и на известния на всички ни преподавател Георги Чалдъков - и двамата постоянни сътрудници и духовни съидейници на Коро.

И така, запишете си или запомнете: http://www.inspiro-bg.com
Ще имате достъп и чрез линк от нашия сайт /вижте линкове/

Имайте предвид, че сайтът на списанието е в процес на доразработване и попълване. Все пак, в случай, че имате някаква забележка или желаете да споделите нещо, може да пишете на имейла на Коро или на обявения на сайта на списанието имейл за контакти.

На добър час на тази нова инициатива!

               
Да ни е честита Новата 2012 година! Да е мирна, богата и щастлива! Доброто да доминира над злото, радостта над тъгата, успехите над несгодите! Да има повече топлина в домовете ни и повече слънце над България!

За добро начало предлагам да чуем МНОГАЯ ЛЕТА в изпълнение на Борис Христов /идеята за музикалния поздрав е заимствана от Новогодишното поздравление на Др Чалдъков/
http://www.youtube.com/watch?v=aCOlwIxu5T0


Желая на всички здраве, душевно равновесие, бодрост и сили за справяне с предизвикателството - ЖИВОТ!
Бъдете щастливи и нека Бог да ви пази!

               
КОЛЕДНА МОЛИТВА

Във тази светла нощ се моля
на тебе, Господи, всеблаг
за всички братя що се трудят
от ранна утрина до мрак.

Над тез, що страдат мълчаливо,
десница мощна Ти простри –
вдъхни им, Господи, надежда
и крепка вяра във гърди.


Да бъде светло във душите,
божествен огън да гори –
във бедни хижи и палати,
любов и мир да зацари!

Смекчи на хората сърцата,
лъжата, злобата срази –
да няма гладни и бездомни,
да няма горест и сълзи!

И всички братя и сестрички
със крепко здраве надари,
прати им, Боже, дни благати
и радост в тежките беди.


Георги Костакев

                Доц. Коста Костов, шефът на белодробната клиника на ВМА София, отново е във фокуса на медийния интерес. Прочетете статията за него в съботния брой на в. 24 часа (бр. 308/12.11.2011г), за да научите какво е направил за клиниката, колегите и пациентите си, с кого общува, какво мисли и как се изказва за други известни личности. Всъщност нашият Коро както винаги е актуален, оригинален и забавен.
Дали защото бе избран за един от 100-те най-обичани българи (виж Топ новината от 7 януари, т.г), или защото поначало е изключително харизматичен, но Коро е постоянно търсен от медиите за интервюта, изказвания, личностни представяния. Няма как да е иначе, тъй като той наистина има какво да каже и знае как да го каже. Освен, че е загрижен за разпространението на белодробните заболявания като тесен специалист, той е и обществено ангажирана личност. Знаменателните му коментари по различни щекотливи теми на деня като напр. родното здравеопазване и мерките против тютюнопушенето са наситени с голяма доза ирония, защото за сериозните неща от живота той не може да говори спокойно и по друг начин.
Излишно е да изреждам неговите качества, които са известни на колегите и приятелите му, но не мога все пак да подмина огромната му работоспособност и силно желание за промяна на статуквото. Той продължава да работи упорито и непрестанно не за себе си, а за определена кауза и не спира да върши всичко, с което се залавя - отговорно, с ум, сърце и много хъс!

Изобщо той е различен и в същото време много достъпен – един от нас.

Не се бавете! Обадете му се, за да го поздравите – лично или чрез страниците на нашия сайт! Той заслужава!

Ето и линка към статията: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1110795

                Днес православната ни църква чества Свети Мина. Празникът е малко известен, но с голяма стойност, защото светецът се счита за покровител на семейството. Ако нямате вкъщи икона на Свети Мина, време е да си набавите - не от суеверие, а защото заслужава.
Свети Мина е мъченик, умрял за Христовата вяра в 296 година от н.е. Първоначално служил във войската, а по-късно се оттеглил и заживял в отшелничество, като през целия си живот отхвърлял кланенето на различни идоли и проповядвал вяра в Единия Истински Бог. В църквата, построена на мястото където е бил посечен, станали безброй чудеса, затова е почитан като Чудотворец. Единственият манастир в България, носещ неговото име се намира край София – това е Обрадовският манастир, който пази икона на Св. Мина и неговия помощник Св. Фанурий.
Счита се, че светецът помага в изцелението на много болести, като се приема за патрон на всички народни лечители. Освен това е закрилник на жената, на сираците и на тръгналите на дълъг път. На младоженците предрича щастлив брак, а на дата като днешната – 11.11.11г. със сигурност силата му се умножава щом толкова много двойки избраха да се бракосъчетаят точно на този ден.

В народните поверия Св. Мина е считан за господар на вълците. На днешния ден той пуска вълците да беснеят, затова повече не се излиза по късна доба. Трябва и ремонтите да привършат, да са затворени всички пролуки, за да не влезе зло в къщата. Изобщо, през дългите и студени нощи, които предстоят, по-добре е да се предпочете домашния уют и семейството.

И така, независимо дали сте вярващи или не, запалете днес една свещ за благоденствието на дома ви! Желая ви много щастие!

Приемете и един музикален поздрав, изпратен от Таня Бъчварова: Chrysant (1).pps

                Днес се навършват 110 години от създаването на Българския лекарски съюз. Именно по негова инициатива 19 октомври - празника на Свети Иван Рилски е избран да бъде Ден на българския лекар. Днес се връчва отличието “Лекар на годината”.
Но само един ли е достоен за приза? Много са българските лекари, които днес могат да вършат “чудеса” като своя покровител и закрилник – Св. Иван Рилски Чудотворец. Нужни са само подходящи условия за това: база, сравнима с тази на западноевропейските лечебни заведения, възможности за внедряване на най-модерните технологии в диагностиката и лечението, достъп до най-новите медикаменти с доказана ефективност, правилно структурирана и функционираща здравна система с добра колаборация между отделните звена, достойно материално възнаграждение на лекарския труд и разбира се - признанието на обществото!
Останалото е въпрос на знания, опит и личен морал.

Честит празник! Поздравявам ви с едно кратко стихотворение на Добрин Паскалев:

Но как без диагноза ще узнаем
какво лекуваме, какво дерзаем?
Тя крие в себе си изкуство,
тъга, надежда, просто – чувство,
тя носи в себе си душа човешка,
тя се черви от всяка грешка,
не е циничен евфемизъм,
а с кръв създаден афоризъм!


Бъдете трудолюбиви, всеотдайни и безгрешни! Успех на всички!

   
"И ето оня есенен пейзаж,
от който цял живот съм се бояла..."

Ана Ахматова

             Есента бързо и властно измести лятото от всичките му любими места – морето, планината, реките и езерата... така както есента на живота ни прогони годините на лятото ни... И веднага решихме, че със сезона на лятото си е отишло всичко светло от нашия живот... И сякаш забравихме, че есента си има и хубавите страни, нищо, че сега е мрачно, студено и дъждовно.
Да бъдем оптимисти! В живота ни, както и в природата ще има още много слънце. Синоптиците обещаха добро време, а и без тях си знаем, че ще дойде циганското лято... Душата ни пак ще се изпълни с красота, топлина и блаженство...
Пък и лошото време си има своите предимства. Със спадането на температурите, например, се възвръща нашата работоспособност. Край на излежаването и мързела! Мозъкът ви не заработи ли по-ефективно от няколко дни? Моят – да. Защото ги няма убийствените жеги. Време е най-сетне да свършим всичката работа, която сме отлагали досега.
А най-хубавото на дъждовното време е, че ни остава повече време за развлечения с компютъра: човек може да чуе някоя хубава песен, да прочете нещо интересно, да поднови имейлите с приятелите...

Желая на всички хубав ден и приятна седмица: Bonne_journee_BG.PPS


И да не забравите да гласувате! Просто идете до урните и ако сте затруднени, изберете най-малкото зло, а може да се окаже, че е за добро!

                На днешния ден през 1908 година във Велико Търново е прочетен манифест обявяващ България за независима държава. Тридесет години след Освобождението България става суверенно царство с всички произтичащи от това положителни последици. На следващата година и Високата порта, и Великите сили признават този факт за неоспорим. Това е голям успех за българската дипломация. Денят се чества до 1944 г., после е забранен и едва през 1998 година е възстановен като официален празник.
Според някои историци тази дата е по-значима от която и да е друга в българската история.
Тази дата вдъхнови и нашия поет Добрин Паскалев, който написа следното:

На картата – главица на карфица,
многострадална е като Библейски Йов,
простила е – досущ светица –
омразата, прикрита със любов!

Но трябва някой тука да остава,
но трябва някой да я защитава –
за да пребъде Тя – макар карфица,
забита във Балканската гърбица!


Честит празник на всички! Обичайте България!

               
Надежда вярата спасява,
а вярата надежда дава,
но двете без любов са бедни,
а щом са три са всепобедни!


Добрин Паскалев

Не оставайте без вяра, надежда и любов в живота си! Честит празник на всички!

               
Морската ни столица през лятото е същинска красавица! Не само заради слънцето и пъстроцветната тълпа от хора, а най-вече заради многобройните фестивали следващи един след друг и заради настроението, което струи отвсякъде. Улични музиканти, художници, танцьори, жонгльори се надпреварват в уменията си да привличат вниманието, а неустоим аромат на кафе и сладкиши или натрапчива миризма на риба и пържено подмамват да се отбиеш в заведенията на открито просто за отмора или за да побъбриш с приятели.
Най-прекрасна обаче е морската ни столица през седмицата на морето, чийто апогей, разбира се, е денят на Варна на 15 август, когато е и големият празник на Богородица. Хубаво е човек да бъде тук по това време – или за да проследи литийното шествие тръгващо от катедралата, или за да присъства на концертите на открито, или за да наблюдава илюминациите на брега на морето. Затова ако нямате други планове за този уикенд, елате във Варна точно сега! Със сигурност няма да останете разочаровани.

А ако едно посещение във Варна не ви е достатъчно, поемете към някоя европейска столица - защо не в Париж, например. Като чуете следващата песен, няма как да не ви се прииска да отидете там и то точно през август. Лятото е в разгара си. Не пропускайте и миг, за да си прекарате времето чудесно. Развличайте се, ходете и трупайте спомени за старини!

Ето и линка към поредното лятно предложение: Paris_Paris.pps

                Става дума за нашата колежка и състудентка Маргарита Данчева (от 17 група), която отдавна е обект на интерес от страна на медиите. Позната на широк кръг телевизионни зрители на "Нова", както и на голям брой читатели в Интернет пространството, тя остава, за съжаление, малко позната на нас, колегите и от другите медицински специалности.
Марги е педиатър-неонатолог, влюбена в работата си с малките пациенти. Тя не говори много за себе си, защото е изключително скромна, а може би и защото е безкрайно уморена от ангажиментите си в САГБАЛ "Шейново" и Болница "Вита" в София.
Още през зимата в случаен разговор научих, че тя участва в поредица телевизионни предавания, посветени на бебето, които проследяват израстването му до 1 годинка. Поводът да напиша тези редове е поредната и скорошна изява в "На кафе" на Гала по Нова телевизия, където Марги демонстрира познанията и опита си в областта на неонатологията. Давала е няколкократни интервюта и пред агенция "Фокус", интернет изданията "Сега", "Хай клуб" и др. Не се учудвам, че често е избирана за събеседник и консултант, защото освен, че е много приятна, сговорчива и отзивчива, тя е и изключително отговорна към всичко, което върши. Такава я познавам от студентските ни години, когато заедно превземахме крепостта - наука. Явно е придобила още много ценни знания и умения, което я прави и отличен специалист понастоящем.

Браво, Марги! Радвам се от сърце за твоите успехи.

Оценете и вие нейните заслуги, като проследите на запис предаването на Нова телевизия от 13 юли, т.г. Това важи особено за тези от вас, които скоро станаха баби и помагат в отглеждането на внуците си. Някой и друг полезен съвет от колега никога не е излишен.

                Ако по Новините тази сутрин не бяха съобщили какъв ден е днес, така и щяхме да го подминем – Илинден, денят на Св. Пророк Илия, господар на небесните стихии, гръмотевици и светкавици. Може би затова днес възвестиха, че от Западна България ще загърми и затрещи и ще се извие буря. А може би си е напълно в реда на нещата да настъпи някаква промяна след непосилната жега през т.н. горещници.
Илия живял през 9-и век преди Христа, вдъхновено проповядвал Божието учение и извършил безброй чудеса. Той пророкувал, че на земята ще настъпи суша като Божие наказание за неверниците, което наистина се случило и продължило цели 3,5 години, а после предрекъл края на бедствието. Неговият живот на земята бил толкова благочестив, че не завършил със смърт, а бил “възнесен” на небето с огнена колесница.
Днес Илинден или Гръмовник, както още го наричат, е един от най-почитаните летни празници, в който се извършва молебен за здраве, дъжд и плодородие, а едни от най-разпространените представи за Св. Илия са как гони с колесницата си ламята, която “пасе” житата. Той изпраща подире и светкавици, а изпод копитата на конете, теглещи колесницата му пръска дъжд и роса. Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, а почиващите край море или река, не трябва да се къпят в тях, защото Бог взима курбан за Св. Илия.

Не вярвайте на лошите поверия, но все пак се пазете! По-добре стойте на хладно до климатика и ако не почивате, то поне работете с мярка!

И ако днес е забранено, то от утре къпането във водните басейни ще е разрешено. Затова - ето един списък с най-хубавите плажове на света, които може да посетите : Beautiful_Beaches_in_the_World.pps (изпратено от Ванушка)

                Според мен - не. Нищо “лошо” му няма на лошото лятно време – тъкмо да ни освежи преди голямото юлско затопляне! Малко захладня, малко прерося, малко задуха, заоблачи се, но... слънцето ще се завърне с нова сила и ще огрее дните ни, лятото ни, живота ни. Защото е все още твърде рано да живеем по пенсионерски!

Като за начало може да прескочите до Камен бряг за един нощен купон. И ако сте пропуснали да посрещнете там изгрева тази сутрин, идете някой друг път, за да се докоснете до величието на извечната природа. Там усещанията по заник слънце или по изгрев са върховни: стоиш на скалите и... пред теб – море, над теб – небе, и смесица от странни звуци... Само трябва да отидете и да се заслушате – в плисъка на вълните, в крясъка на птиците, в звъна на тревите, в шепота на земята... И да запеете на ум или на глас “July morning”...

А после, после направете дългосрочен план за цялото лято! Отворете картата на която и да е планина, на което и да е море, на която и да е страна и поемете на път – първо мислено, а после наяве! И не отлагайте! Нали знаете, където и да отидете, има какво да видите, да научите, да откриете, да запомните... Пътуването разнообразява, обогатява и подмладява. А може би отдавна сте избрали своето ново лятно приключение?! Само не забравяйте като се върнете, да споделите преживяванията си – в пътеписи, фотоси, хубава музика...

А дотогава... дотогава ви предлагам да тръгнем на път заедно:
Liatno predlojenie_18.pps

                Завърши 19-ият международен театрален фестивал във Варна – празник за артисти, изкуствоведи, музиканти, но и за всички, интересуващи се от културния живот, граждани и гости на Варна.
Тези от вас, които пренебрегват театъра през последните години, трябва да знаят, че вече има голямо разнообразие от постановки с високо качество, които заслужават внимание. Редовните посетители на фестивала сигурно ще се съгласят с мен, че богатството на алтернативни форми на театър изобилстваше тази година и стана причина да се привлече по-голяма и претенциозна публика. Постановки като “ “Възгледите на един пън”, “Ритъм и блус 2” и “Ало, ало” , които имах удоволствието да видя, бяха свеж полъх в програмата на Българската селекция. В афиша на фестивала имаше интересни анонси и за други спектакли, отличаващи се със специфична изразност на мимиката, танцова пластика на тялото, модерен дизайн и други новаторски елементи. В рамките на фестивала се проведоха и няколко концерта, които зарадваха меломаните – на прочутата джаз изпълнителка Йълдъз Ибрахимова и на Милчо Левиев с театралната музика на Панчо Владигеров.

И така, когато идвате друг път във Варна, имайте предвид, че нашите срещи съвпадат с периода на театралния фестивал – винаги в началото на месец юни. Това е една възможност да видите някой уникален спектакъл, да срещнете някой изявен талант, да научите как се прави модерен театър. На такива фестивали стават големите открития. Така преди няколко години изгря и звездата на Камен Донев с “Възгледите на един учител за народното творчество”. Ако все още е останал някой, който не го е гледал, непременно да го направи! Изобщо, разчупвайте ежедневието си с всичко, което е различно от работа и домакинство! Така животът ще ви изглежда по-привлекателен и забавен.

Приятно лято - раздвижено, различно, неповторимо!

                Едно бойно ядро от 43 души направи щур купон на 4 юни и според мнението на мнозина вечерта стана дори по-хубава от миналогодишната!

Причините: подновените приятелства от предишното лято са много активни и увличат останалите; след една година общуване, макар и по интернет, всички се чувстват по-близки и по-освободени в контактите си един към друг; няколко нови лица и особено Коро, освежиха с присъствието си атмосферата; мнозина осъзнаха, че животът наистина е кратък: само през миналата година смъртта покоси двама от нас – Юлиян от 1-а гр. и Митко от 6-а гр., а много други се разболяха – хипертония, диабет, рак и коронарна болест зашетаха из редиците ни. Колеги, дръжте се, имаме още много път да извървим до райските врати!

И така, да се отчетем:
В института пак имахме затрогваща среща. Още усещам прегръдката ви, приятели. Още чувам гласа ви и виждам усмивката ви! Дали фотоапаратите са запечатали вълнението ни?

Как се представихме на изпита в аудиторията: всички получихме 6+, а как иначе след толкова години трудов стаж! Освен изпита:
• Прочетохме посланията на някои отсъстващи колеги, за които колективният живот на випуска явно е много скъп – Евгени, Ерол, Краси Нейков, Хамди бяха написали затрогващи слова
• Отбелязахме медийните изяви на колеги, сред които – Тони от 12 гр. във в. Стандарт; Коро във в. 24 часа/04.01, както и във Форум медикус няколкократно; Марги Данчева в ТВ предаването на Гала – “На кафе”; Ерол във в. 24 часа
• Изслушахме няколко вълнуващи стихотворения на надарения и обичан от всички ни Добрин Паскалев – за любовта, за самотата, за живота...
• Почетохме починалите, споменахме болните, говорихме за гурбетчиите, приветствахме новодошлите
• Получихме подаръци от щедрата душа и ръка на Коро – по един брой от неговото уникално списание InSpiro
• Обсъдихме бъдещите срещи и тяхната локация, както и съществуването на сайта, пожелахме си повече колеги да участват с есета, спомени, пътеписи...

В ресторанта посрещнахме с овации любимия на всички проф. Чалдъков, който сподели празника ни. После може би хапнахме, със сигурност пихме, доста приказвахме, но най-вече играхме. Масите бяха празни, защото всички нон-стоп бяхме на дансинга.

И въпреки, че срещата протече в обичайния порядък, завършекът беше необичаен – десетина книжни фенери, запалени от нас на морския бряг, полетяха към небето, придружени от радостните възгласи на последните мохикани...

Е, какво повече му трябва на един купон? Аз мисля така, а вие?

               
Утре е срещата ни - според някои предопределена от съдбата, според други - решена от нас. При всички положения обаче - цяр за душите и телата ни. Елате да преодолеем заедно инерцията, да кажем "не" на застоя и меланхолията, да се противопоставим на всички негативни явления в живота ни, които бавно ни убиват, защото:

"Съдбата ни в небесни книги
записана по дни стои,
а в генетичните вериги
мутация коварна се таи...
Неведомо е писаното горе
и как със злото в нас да се преборим?...

               
Драги колеги,
Сигурна съм, че колкото и работа да имате, вече живеете с мисълта за предстоящата ни среща. Вълнение пак ще има, пак ще се взираме един в друг и пак ще се опитваме да си спомним...., но този път е много по-лесно – ще видим доста познати физиономии от миналата година. Остава да разпознаем само около 10 - 20% новодошли. Все пак, може да си вземете студентските книжки, за да покажете кои сте в случай, че много сте се променили...
И така, мисля, че всички въпросителни вече са отпаднали, взели сте своето решение и се приготвяте за срещата. В случай, че някои от вас решат да се присъединят в последния момент, знайте, че няма да има проблем, но ще улесните организаторите ако се обадите предварително.

Досега за срещата ни в ресторанта са се записали 60 човека, както следва:
От 1 и 2-а гр. – Марги Точкова, Роси Бургазлиева, Данчо Чобанов,
От 3 и 4-а гр. – Ели Атанасова, Дончето, Пепа, Маруся (2), Валя Чавдарова, Пламен Кокенски
От 5 и 6 гр. – Вълко, Ирина, Коро, Зина, Дарина, Румито Маринова
От 7 и 8 гр. – Захаринка, Сузито, Добрин Паскалев, Славина, Вальо Кършаков, Ели Чумпилева
От 9 и 10 гр. – Силва, Христо Марчев, Марияна Карагеоргиева
От 11 и 12 гр. – Марияна Зозикова, Малина, Антонина, Грозданка, Туня, Венци, Петкана, Златко Бъклев, Емил и Ваня, Божанка
От 13 и 14 гр. – Виолина, Весела, Ванчето Стоянова, Пепа и Стоян Ралеви, Юлиян Йорданов, Маргит
От 15 и 16 гр. – Ани Кирчева, Кирчо, Мими Кателиева, Жари
От 17 и 18 гр. – Роси Радоева, Мария Лазарова, Вяра, Мария Илиева, Роси Петрова, Лъчо Маринов, Гошо от София
От 19 и 20 гр. – Павел Гюров (2), Румен Гигов, Красимира Пешева, Снежито и Валдемар,

Специален гост на срещата, по покана на Коро, ще бъде проф. Чалдъков!

Организаторите все още чакат отговор от: Чарли, Емилия, Данчо Радков, Татяна Цанкова, Валентин и Николай от 9 гр., Галина и Росито от Шумен, Христина, Румен Цветков, Геновева, Роси Дучева, Светлана Дачева, Еткиша, Мирослав, Данчето Влайкова, Краси Георгиева...., които са дали колеблив отговор. Сигурно има и други, които съм пропуснала, моля, извинете ме!

Хайде, включете се! Ще има изненади. Очакваме ви!

               
Здравейте колеги,

Все ми се иска нещата около срещата ни да се уреждат бързо, от един път, с малко думи. Тази година избегнахме утежнената процедура с регистрация в сайта, но някак си пак не се получава. Организацията тече мудно и както миналата година организаторите са притеснени. Сигурно си имате своите причини, затова не ви се сърдя, но ви моля все пак да побързате с окончателното си решение!
Иначе, почти всичко за срещата вече е готово. Кестените в двора на института са разтлали дебелите си сенки и ни очакват. В аудиторията банките си шепнат въпросително кой и кога ще седне отново зад тях. Капарото в ресторанта е платено, от нас чакат брой! Ди джеят е набор 58, пуска само хубави парчета. Пиратските корабчета в пристанището, прясно боядисани, са готови да ни натоварят. Само вие или по-скоро някои от вас още се помайват. Хайде, много-много не му мислете, загърбете проблемите си и тръгнете на път – посоката е Медицински университет Варна! Елате да се разтоварите! Ще видите някои нови, позабравени лица и ще си побъбрите до насита с всички, които искате...

Ако имате затруднения с настаняването, обадете се да помогнем! Ако имате финансови притеснения, знайте, че тази година разходите ще са много по-малко! Ако "нямате" какво да облечете, сложете дънките и сте готови. Ако половинките ви не ви пускат, вземете и тях!

До момента за срещата без колебание са се записали 55 човека. И има още много колебаещи се ... Хайде, колеги, събудете се! Сън спомен не прави! Всички, които обещаха да ми се обадят (около 15 души), да го направят! И всички останали също да ми звъннат с положителен отговор! Информирайте и тези, с които нямам връзка по електронната поща! Много колеги просто не знаят за срещата! Помислете си на кого бихте могли да се обадите – няма да ви отнеме повече от 5 минути!
Нали знаете, доброто днес, се връща утре удвоено!

      .
24 май, денят на българската просвета и култура и ден на славянската писменост е със сигурност най-обичаният български празник! На този ден наистина се чувстваме възродени, но само на този ден...

На този ден се връщаме в спомена си в годините, когато бяхме ученици: И ето, пред нас оживява тогавашното училище, окичено с венци и сякаш виждаме гъмжилото от хора в двора, и сякаш чуваме в ушите ни да гърми химна на светите братя Кирил и Методий, и сякаш изпитваме вълнението от онези дни...

На този ден се обличахме най-празнично, макар и в черно и бяло, носехме ленти с надпис “Отличник” и нямаше по-щастливи от нас. Какво ли сме си говорили тогава – със сигурност не за политика и не за компютри, джи ес ем-и и сателитна телевизия...

На този ден късахме най-свежите божури от градината си, за да ги занесем на учителите си, които уважавахме и истински обичахме. На този ден кичехме вратите си и окачвахме българското знаме. На този ден с охота манифестирахме, пеехме и скандирахме...

После всичко опошля... загубихме самочувствието си... сега се опитваме да възродим отново образованието, науката, културата, нацията... Опитваме се да възродим празника... празника, който ни кара да се чувстваме българи повече от всякога!

На този ден продължава да ни трепва сърцето, защото “ и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат...” И се молим нищо да не опетнява езика ни, народа ни, духовността ни, бъднините ни...

И нека не само на този ден, да се слави името на Св. Св. Кирил и Методий - заради епохалното им дело; заради това, което сме днес като народ; заради децата и внуците ни....


Честит празник на всички!

И помнете - има с какво да се гордеем!
Прочетете и вървете напред възродени!:
http://www.youtube.com/watch?v=BgCbh-V_uEA     

                С някои наши приятели свикваме толкова, че не забелязваме техните изключителни качества. Чак когато някой друг (писател, журналист) се изкаже за тях, чак тогава проглеждаме за това какъв човек всъщност познаваме. В случая става дума за нашия колега и съвипускник Ерол. Във в. 24 часа от 20 май, т.г. излезе голяма статия за него със заглавие: “Наш лекар в Турция вади от кома пациенти с музика.”. Това, че Ерол е музикант, всички знаем, но за това, че през годините е прозрял ролята на музиката като лечебно средство, което прилага на практика, малцина са чували.
За колегите от следването Ерол е упоритият и интелигентен младеж, амбициран да постигне много в живота. Той винаги е искал да прави впечатление и наистина привличаше вниманието на състудентите и преподавателите си с любознателността и с разностранността на личността си. Очевидно много надарен, той забавляваше всякакви компании по рождени дни, бригади, фестивали и други мероприятия с пеене и свирене на китара, като още тогава изпробваше и други инструменти. Съумяваше да увлича останалите с музиката и темперамента си и не оставаше човек, който да не му приглася. Празненствата, на които сме били заедно, са траен и незабравим спомен за мен и приятелите му. Затова сега не се учудих на “Чудото Ерол”, огласено чрез вестника. Преди няколко години семейството ми стана свидетел на неговите умения в реанимацията на Мемориал хоспитал, а и миналата година на нашата 30-годишна среща той демонстрира завидно владеене на тръстиковия кавал ней. Произведенията, изпълнени на този инструмент имат наистина мистично звучене и който обича източната музика не може да остане безразличен. Тъкмо затова не остават безчувствени и пациентите му с тежки следоперативни проблеми.

Ерол, поздравления за успеха ти! И продължавай да учудваш света с всичко, което правиш! Ти го заслужаваш!

Моля, намерете вестника (стр.22) или прочетете електронния вариант на статията:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=898932

                Скъпи колеги, трябва да призная, че тази година не очаквах голям интерес към срещата на випуска. Вие обаче ме опровергахте. Все повече хора ми се обаждат с готовност да се включат в мероприятието.
Желанието да се видим явно надделява над грижите, работата и умората. Защо все пак? Какво ни кара да се съберем отново? Опитвам се да анализирам ситуацията: една част от нас сигурно не успяха да се наприказват през миналата година; други искат да се видят с новото попълнение – тези, които отсъстваха тогава, но сега ще дойдат на срещата; някои не могат без купони или искат да избягат от ежедневието; или просто всички ние имаме нужда да съживим един спомен – спомена от 5-те години, преживяни заедно! И така, каквото и да ви води към срещата с приятелите, бъдете сигурни, че ще е весело и забавно. Няма как да е иначе! Защото когато се видим, всички бариери падат. Забравяме кой кой е на работата си и в живота и сме си пак ние – старите муцуни.

Само искам да ви помоля да бъдете малко по-отговорни. Очаквам да ми се обадите възможно най-скоро с по-точен брой хора, които ще присъстват на срещата. Апелът ми е към груповите отговорници, които следва да се свържат с всеки от вас и после с мен. Моля, опитайте се да откриете и колеги, за които имаме по-малко информация. Всяко извършено добро си заслужава!

                Драги колеги, остана по-малко от месец до срещата ни на 4 юни. Предвид на това, че не е кръгла годишнина и че вече се видяхме през миналата година, макар и не в пълен състав, този път срещата ни няма да има толкова тържествен характер. През миналия месец май организаторите хвърлиха неимоверни усилия да съберат випуска и да подготвят подобаващо празненство. Всички обаче, надявам се, разбирате, че не е възможно всяка година да се полага такъв труд и при това, от едни и същи хора. Затова тази година не тече никаква специална организация, поне до момента.
Това, разбира се, не означава, че няма пак да се срещнем и повеселим. И тази година разчитам на присъствието на мнозина! Ще се видим отново в 14.30 часа в двора на института, но за да отидем после някъде, е необходима все пак минимална организация. Моля ви, в тази връзка, до 1-2 дни да се свържете с мен директно или чрез груповите си отговорници относно намеренията си – ще дойдете или не. Само при гарантиран някакъв сигурен брой хора, може да се направи резервация в ресторант за вечерта! През миналата година срещнахме големи затруднения и само благодарение на нашата бойна колежка Таня Карагеоргиева стана възможна срещата ни в красивия ресторант Естрея, за което пропуснахме специално да и благодарим. Да си жива и здрава, Таня!

И така, очаквам вашите обаждания! Спешно!

               

Христос Воскресе, скъпи колеги! Целият Християнски свят ликува. Ликувайте и вие!

Бъдете здрави, озарени от Божията любов, просветлени и честити!
Не губете вяра и надежда в доброто - то винаги преборва злото!
Надвийте лошите мисли в себе си, раздавайте се и обичайте!

Весел празник!

СПЕЦИАЛНИЯТ ПОЗДРАВ НА ДОБРИН ПАСКАЛЕВ:

Две хиляди години Новината
обхожда в тая нощ Земята
Вън звън камбанен пак разнесе:
“Христос воскресе!
Истина воскресе!”
Дано възкръснат във сърцата –
за ден поне, поне за час –
Надеждата и Светлината,
дано се връща Добрината
и мир да бъде между нас!

Честит Великден!

http://www.youtube.com/watch?v=41T-aKmYPro&NR=1

               

Да си припомним:

"Така се наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

• Велики понеделник — Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
• Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
• Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
• Велики четвъртък — Произнесена е смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
• Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Исус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
• Велика събота — ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

• Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
• На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
• На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
• На Велика събота oбикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове."


/Материалът е извадка от Уикипедия/

                Честит празник, скъпи колеги! Няма значение как ще наречем днешния ден – Ден на здравния работник или Професионален празник на работещите в здравеопазването или Световен ден на здравето. Така или иначе, на днешния ден всички ние празнуваме. Празнуваме откакто сме станали лекари и разбира се, без да се замисляме защо. Всъщност този ден се чества официално у нас от 1964 година, а по света - от 1950 година и е свързан със създаването на Световната здравна организация две години по-рано. Свикнали сме на този ден да чуваме какви ли не благодарствени слова към “хората в бели престилки” за техния неуморен труд, за тяхната всеотдайност и т.н. Но да оставим другите да говорят за нас - с признателност или с огорчение, с похвали или с критики, а ние – ние да си пожелаем няколко прости, но важни неща, нужни ни, за да оцелеем като лекари и човеци:

ЗДРАВЕ, защото само ако сме здрави ще имаме енергията и силите да посрещаме ежедневните предизвикателства, ще имаме желание за работа и ще можем да кроим планове за бъдещето.

САМОЧУВСТВИЕ, защото без висока самооценка не можем да бъдем убедителни и не можем да решаваме проблемите на другите с вярата и лекотата на знаещи и можещи, с увереността, която натрупаният опит ни дава.

ОТГОВОРНОСТ, защото само ако сме достатъчно отговорни, а не самонадеяни и небрежни, ще можем да се предпазваме от грешки, да внушаваме респект и да се чувстваме удовлетворени от добре свършената работа.

САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ, защото без непрекъсната работа над себе си не бихме могли да овладяваме новостите и да се развиваме, не бихме могли да се чувстваме достатъчно дълго време на ниво, живи, активни, полезни, – полезни на себе си и на света, който искаме да направим по-добър за нашите деца.

ЛЮБОВ И МИЛОСЪРДИЕ, защото само ако имаме любов в сърцето си, ще вършим добро и ще очакваме добро, ще се стараем повече и ще даваме повече - не само за да увеличим заплатите си, а за да намалим страданията по земята, която и без това е обременена с премного нищета, болести, военни конфликти и природни бедствия.


ЖЕЛАЯ ВИ ПРЕКРАСЕН ДЕН С МНОГО ЦВЕТЯ И УСМИВКИ!

А сега - един музикален поздрав, изпратен от Краси Стойков от Шумен: Valse_de_Strauss.pps

               
Драги колеги,

Не забравяйте, че първата събота на месец юни е “запазена” за срещи на випуска ни. Тази година датата е 4 юни. Моля да планирате работните графици и ангажиментите си така, че да може да посветите един ден от този хубав месец на съвипускниците си. Нека всеки, който има желание и възможност да дойде, да се счита поканен. Мястото и часът на срещата са същите – двора на института, 14.30 часа. Има колеги, които миналата година не успяха да се включат в мероприятието по различни причини – моля, уведомете ги! Други не са посочили имейл адрес - свържете се с тях! Това е още една възможност да се видим, поговорим и подновим старите приятелства.
Този път няма да има специална организация! Все пак, ако се обадите предварително и достатъчно рано за намеренията си, може да запазим ресторант за вечерта. В противен случай, ще решаваме на място.
До скоро!

ПП: Току-що направеното съобщение не е първоаприлска шега! Отворете брошурата от миналогодишната ни среща и прочетете написаното на последната страница! И така, защо да не поставим началото на една традиция?!

                Месецът на най-големите изненади и тази година беше непредсказуем. Резките температурни промени напомниха за чудноватия женски нрав – ту мек и благ, ту суров и буреносен. Но тази година на магьосницата Марта не и стигна това – тя замеси смес от странни билки, направи най-злите си магии, разлюля страшно земята и хвърли цял един народ в катастрофално бедствие. Земните пластове се сгърчиха, стоманата, металът и бетонът се разпаднаха, но хората преживели катаклизма останаха прави, безмълвни, горди, понесли с достойнство страданието си. Дори ядрената заплаха не успя да всее паника, а мобилизира силите им, подреди строя им и те тръгнаха, организирани и решителни повече от всякога, на битка за овладяване на природната стихия.
Поклон пред великия народ на Япония, удивил света не веднъж и дваж с чудесата, които е извършил!

Друга битка се наложи да поведат Европа и Америка - битката срещу един безумец, останал 42 години на власт. Вълната на човешкото недоволство, надигнала се от Тунис, заля арабския свят и понесе на гребена си най-буйната и прогресивна младеж, преодоляла страха от репресии и пожелала на всяка цена промяна и справедливост. Устремът към установяване на демокрация показа, че в съвременните общества, навсякъде по света, няма и не може да има място за диктатура. Друг е въпросът как трябва да бъде подпомогната и утвърдена волята на инакомислещите, защото няма военни действия, които да не засегнат мирното население, които да не предизвикат щети за милиони, които да не донесат разруха и които да не предизвикат човешки страдания. Няма военни действия, които да не отприщят нова вълна на насилие, насочена вътре и вън от страната. Затова с трепет следим всичко, случващо се там.
И колкото и да сме чувствителни на тема Либия, надявам се, никой не желае наказанието и, а мира и просперитета и. Защото независимо от водача си, народът на Либия заслужава своето добро бъдеще.


Всъщност, днес исках само да ви честитя Първа пролет, но естествено, при случващите се събития, няма как да се получи. И все пак, не забравяйте - чаровницата Пролет идва. Отворете широко сърцата си и я посрещнете! Усмихнете и се и тя ще направи делника ви цветен, слънчев и забавен!
Ето, насладете се: son_Simfonia-Prima-vera.pps

                От първия си ден март ни посреща с усмивка и добро настроение. Традицията да се закичваме с мартеници за здраве е може би най-веселият и най-обединяващ празник по нашите земи. Червено-белите плетеници красят реверите и на българите, и на турците; и на православните, и на католиците; и на белите, и на черните; с една дума на всички, живеещи в България. И няма нищо странно в това, защото първомартенският обичай е толкова древен, колкото и жаждата на всеки човек да живее дълго и добре, независимо от етническа, религиозна и расова принадлежност. А нали главното условие за това е здравето. Тази година българските общности по света се опитват да популяризират този уникален обичай далече извън границите на България. Може някой ден и да успеят. Щом чужденците в страната ни бързо се заразяват от нашия обичай и с удоволствие купуват мартеници, защо да не го направят повече хора по света. Надявам се и вие да сте разпратили мартеници и да сте разказали историята им на близки и далечни познати в различните континенти. Няма чужденец, който да не се е впечатлил и да не е обикнал нашите мартенички-веселушки, още повече като е разбрал, че се носят за здраве.
Носете и вие вашите мартеници дълго, с усмивка и надежда!

Твърде различен, но изключително силен и въздействащ е 3 МАРТ, нашият национален празник. Според някои анализатори – не обединяващ, а разединяващ. Дори името му е подложено на ожесточени дискусии – Ден на Освобождението от турско робство/турско владичество/османско присъствие и т.н. Но както многократно умните хора заключиха: този ден не бива да се използва за противопоставяне на две национални общности, които и днес съжителстват на една и съща земя, почитат общата си родина, имат близка душевност, сроден бит и еднакви жизнени потребности. Все пак е повече от необходимо да знаем какво се е случило на този ден, а не да гледаме днес на него само като на почивен. Нека да разтворим някоя книга, да прочетем някои факти, да си спомним някой урок за историческите събития, свързани с тази дата, защото народната памет за миналото е най-здравият темел за изграждане на добро бъдеще. Препоръчително е да си припомним и биографията на някой бунтовник и въпреки, че времето сега не изисква такива жертви, да се поучим на: Истинска обич към отечеството, самоотверженост, вярност на идеите, целеустременост, всеотдайна работа за общото благо - толкова много липсващи в страната ни днес.
Само така можем да имаме една прекрасна и просперираща България! Не забрaвяйте!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

                Какъв ден е 14 февруари, се питаме напоследък всяка година. Естествено, той не е просто 45-ия ден на годината, а празничен ден. Не е необходимо обаче да се заровим в католическия календар или в американските традиционни ритуали, за да празнуваме, защото от векове наред на този ден в страната ни се чества хубавият български народен празник Трифон Зарезан – ден на лозарите, градинарите и кръчмарите, но и на целия народ. По традиция се спазва поредица от обичаи, най-вече свързани със “зарязването” на лозите и със “запиването” за берекет и добра година.
Трифон е бил вярващ християнин, с лечителски способности, живял през 3 век от н.е., светец-мъченик, родом от Малоазийската провинция Фригия, считана за прародина на лозето и виното. Затова той се почита у нас като пазител на лозята. Има и други версии за произхода на този празник, свързани с комичната ситуация, че Трифон по невнимание си порязал носа, докато бил на лозето си, откъдето и името му Зарезан. Така или иначе Трифоновден се е наложил като ден на лозарството и винарството, а няма нищо по-силно от една традиция, надживяла времето, толкова разпространена, популярна и почитана по нашите земи.
Всъщност българската православна църква чества триада от празници, т.н. Трифонци – Трифоновден, Сретение Господне и Св. Симеон –на 1, 2 и 3 февруари по нов стил. А на 10 февруари се отбелязва Св. вмч. Валентина и всички, носещи това име имат имен ден тогава.

От десетина години заедно с демокрацията и глобализацията, в Източна Европа неусетно навлезе и католическият празник на влюбените, обичаният най-вече от младите хора, Св. Валентин. Неговите корени също са в дълбоката древност, той също възниква като култ към определен светец, но историите за Св. Валентин не са една и две и всички те имат по-скоро легендарен, отколкото религиозен характер. Първите “валентинки” в знак на обич се разменят през 14 век, но празникът става популярен и масов през 19-20 век. Статистическите данни сочат, че понастоящем само картичките за Коледа са повече от картичките, изпращани по цял свят за Св. Валентин. Истерията се поддържа естествено от индустрията, която снабдява пазара с характерните за празника дребни сувенири с форма на сърца, шоколади и цветя. А какво по-хубаво да получиш малка изненада с послание за любов от скъп човек. Именно романтичният привкус на този празник го прави така харесван и желан.

Все пак не е възможно днес да се реши въпросът кой празник да се чества на този ден у нас, защото народните чествания не се създават и утвърждават с дебати или по волята на този или онзи, те се налагат с времето от само себе си, увличат масите с атрактивността и радостта, която носят и умират само ако не се поддържат. Затова нямам намерение да се намесвам в споровете и съревнованията, които се разиграват дори във Фейсбук, но определено смятам, че можем да бъдем граждани на света само ако поддържаме българщината, независимо от временните повеи.

И така: Да ви е честит празникът – този, който чувствате най-близо до сърцето си и който ви прави по-щастливи! Трифон Зарезан или Св. Валентин – изберете сами! Но и в двата случая не забравяйте червеното вино, богатата трапеза и любимите хора до себе си! Наздраве!

                Като заклет непушач някак си ме сърбят ръцете да напиша нещичко по този въпрос. Първо, защото днес е Световният ден на борбата с онкологичните заболявания и второ, защото напоследък отново се заговори за забраната на тютюнопушенето. Не можете да си представите колко се радвам, че идва времето на тоталното отричане на този порок! Е, все още само на думи, все още не с крути мерки, все още не радикално, но и този момент ще настъпи и ще се заговори за “История на тютюнопушенето”, защото на земята няма да остане нито един пушач! Някои ще възкликнат ”Как ли пък не? Тя като си говори така, дали си вярва?” Ами, да, вярвам си, защото много, ама много ми се иска това да се случи ....А нали знаете, когато човек силно, ама много силно желае нещо, то все един ден става!
И Жул Верн е фантазирал някога в романите си какви ли не небивалици, които взеха, че се случиха. Е, не че се сравнявам с него, естествено, но защо пък това някой ден да не стане реалност? Няма да се сбъдват все лоши предсказания, я? Плашат ни от години с всевъзможни земни и извънземни катастрофи, с някакъв си апокалипсис, а разковничето за спасението често е в самите нас.
Ако повече хора на тази планета узреят за истината за вредностите такава, каквато науката я показва и доказва и ако същите тези хора проявят волята, на която само Човек е способен, ще се изкоренят всякакви пороци, та дори и “приятното” за мнозина тютюнопушене. Нищо, че интересът на производителите и търговците е съвсем друг. И те, противниците, също ще отстъпят един ден, ако получат в замяна дълголетие от Всевишния.
Представяте ли си да настъпи наистина време, когато, като в някоя приказка, от устата на всеки пушач отказал цигарите, вместо черен дим излeзe цвете, или се отрони бисер, или просто се чуе песен... Светът ще тържествува от победата на новата религия “Свят без цигари”. Да, светът може да стане като една вълшебна приказка и нашата страна може да се превърне в приказна страна! И мерките срещу тютюнопушенето могат и трябва да станат едни от първите стъпки към осъществяването на тази мечта!
Аз вярвам в нея, вярвайте и вие!
Хайде да помогнем това да се случи!

Предлагам една песен на всички, които искат да живеят в приказeн свят: Луис Армстронг с What a wonderful world :
http://www.youtube.com/watch?v=m5TwT69i1lU >

ПП. Уважавам всички пушачи наравно с непушачите. Не ги укорявам, а им обяснявам... И съм свидетел как мисленето на много от тях постепенно се променя. Само трябва да станем емисари на добра воля! И да използваме всеки случай, за да говорим, за да убеждаваме и да не се уморяваме да повтаряме ... И да променим първо себе си, а после и околните в правилната посока. Желая на всички успех!

                Не бих отбелязала този празник ако не го считах за лекарски, а той си е точно такъв. И е един от най-хубавите празници, защото е свързан с раждането на нов живот, на нови надежди, на нови очаквания за всяко семейство, а и не само на семейството. В него е заложена надеждата ни за съхраняване на нацията.
Зародил се в древността в началото като почитане на жената-майка, по-късно празникът е трансформиран в ден, на който да се отдава заслужено внимание на бабите-помагачки при раждането на децата. Той е типично български празник, свързан с поредица от обредни обичаи, повечето от които, с отмирането на т.н. бабуване, са вече позабравени, модифицирани и понякога опорочени. Така или иначе, това е обичан всенароден празник, част от днешната ни социо-фолклорна култура.
Значението на празника обаче не се изчерпва само със спазването на една отколешна традиция. От 1951 година той е обявен за Ден на родилната помощ и оттогава се чества официално в цялата страна. Въпреки това продължава да битува със старото си име Бабинден и да се празнува по стар стил на 21 януари вместо на 8 януари. И така, този ден, пораждащ много веселие сред всички, в същината си съдържа основно почит и благодарност към акушерки, акушер-гинеколози и неонатолози за неуморния им труд, свързан с даряването на човешки живот. Няма друг такъв празник, на които лекарите АГ и техните помощници да се чувстват така поласкани от вниманието на обществото - внимание, което отдавна очакваме да бъде проявено към цялото лекарско съсловие.

Да честитим Бабинден на всички празнуващи колеги! Да имат много работа, за да се множат децата ни, а множат ли се те - ще бъдем и ще пребъдем през вековете!

Бъдете здрави и честит празник!

                Има популярни, по-популярни и още по-популярни личности. Но да попаднеш в 100-те най-популярни и най-обичани хора в България (виж в-к 24 часа, бр.3/ 03.01.2011г.) си е направо топ новина! Говорим не за кого да е, а за нашия връстник, колега, съвипускник, приятел на мнозина от нас - Коста Костов /Коро/, доцент, началник на клиника и национален консултант по белодробни болести. Но далече не само професионализмът е този, който го нарежда в тази класация. Тези, които го познават по-отблизо са наясно, а останалите или знаят, или са чували, или се досещат, че става дума за една богата и многостранно изявена личност. Да, така е! Коро не се вмества в стандарта на един обикновен лекар–преподавател, защото както той самият казва “за да си велик, не трябва да следваш правилата на другите, а да изграждаш свои” и той непрекъснато го прави. Неговите визитации, лекции, колегиуми, организираните от него мед. симпозиуми, конференции и конгреси са запомнящи се. Колегите му пулмолози не случайно говорят за него с възхита. Той е и главен редактор на списание InSpiro - едно различно списание, където освен поместени научни публикации, читателят открива един своеобразен отдушник на проблемите в родното здравеопазване чрез материали, поднесени от него образно, смело, освободено, и с размах, на който малко хора са способни. От статиите му блика изключителна ерудиция и литературно-философска мисъл. И още нещо – духовно той е свързан и се учи от други забележителни писачи, като напр. известния на всички ни преподавател–биолог – проф. Др. Г. Чалдъков, когото Коро, с присъщия му респект към големите умове, номинира в същата класация като по-достоен от него.
И както вече стана ясно на всички, Коро не е сухият и строг учен, който се ограничава само в рамките на служебните си задължения. Той е и страстен музикант, саксофонист, влюбен в изкуството и живота, обичащ да се забавлява като увлича с ентусиазма и енергията си и другите край себе си. Сигурно има и други таланти, но аз знам тези и те са ми достатъчни, за да му се възхищавам.

Чест прави на лекарската гилдия, че един неин представител влезе в една, макар и непредставителна класация, на най-обичаните българи! Още по-радостен следва да бъде този факт за нас – неговите съвипускници, които го подкрепихме и които имаме един добър повод да се гордеем с Коро и с випуска си.

Всеки, който иска да го поздрави, може да го направи на email: koro_55@vma.bg

Браво, Коро!

                Нова година, Ново начало, Нови надежди...Заживяхте ли вече с плановете си за 2011?

И така, да ни е честита Новата година! Да е мирна, плодовита, щедра и благодатна! Да изпълни дните ни с радост, мъдрост и прозрение! Да ни даде вяра, оптимизъм и сила! Да оправдае очакванията ни, но също и да ни поднесе непредвидени приятни изненади!

Желая на всички успешен старт! Живейте в мир със себе си и в хармония с естествените закони на природата и всичко ще е наред! Наздраве!

А сега да си спомним ABBA и тяхната песен Happy New Year: http://www.youtube.com/watch?v=Zw1vvGYHQBw

                Бъдете здрави, бодри, усмихнати и добронамерени! И нищо, че тук-там нещо ви боли. Търсете лек както за тялото, така и за душата!

Обичайте света, хората, живота! Любувайте се на всичко хубаво край вас! По-малко забелязвайте лошотията и грозното и не се ядосвайте!

Отдавайте се често на любимите си занимания, бъдете ентусиасти! Не се отпускайте, измисляйте начини да разнообразите ежедневието си!

Дарявайте подкрепа на малките и закрила на слабите и беззащитните! Не се щадете, когато вършите добро! И ще получите добро!

Продължавайте да се трудите и учите, нищо, че сме над 50! И успявайте във всичко, с което се захванете! Не се корете за дребни прегрешения и продължавайте напред!

Е, какво повече ви е нужно, за се чувствате прекрасно! Въодушевявайте се от дребните радости и бъдете наистина щастливи!!! Желая ви го от сърце!

http://www.youtube.com/watch?v=gbdypmcqm_c

                Част от варненци се събрахме на скромно коледно парти с превъзходна храна, пивко вино и много настроение...
И заприиждаха пак спомени... И пак се размислихме за ценностите на нашия живот... И пак открехнахме темата за стойността на приятелството... И пак си спомнихме нашата среща... И въпреки, че времето стовари още една година на гърба ни, решихме, че не трябва да се натъжаваме...
Годината беше, надявам се, добра за повечето от нас, богата на всякакви събития, като едно от най-забележителните беше, безспорно, отпразнуването на 30-годишнината ни от завършването на ВМИ Варна. Добре, че се видяхме, добре, че се повеселихме, добре, че подновихме някои приятелства, добре, че съпреживяхме отново едни от най-хубавите си години...

За съжаление, изпратихме в отвъдното още един колега – съвсем наскоро почина Митко Прокопиев от 6 група, който беше с нас на 5 юни. Не е за вярване, нали? Да си спомним за него и нека Бог да го прости!

За хубавите и за тъжните моменти в нашия живот в навечерието на Коледа ви предлагам една соната: Lunna Sonata.pps

                Празникът е на прага ни и така ми се иска ...

Така ми се иска всичко по Коледа да побелее... Да побелее, за да скрие разбитите пътища и тротоари, мръсотията около блоковете, пъновете на безотговорно отрязаните дървета, купетата на захвърлените стари неупотребявани автомобили, грозните бараки, поставени не на място... Да, искам да побелее, за да ми създаде усещане за чистота и подреденост!

Така ми се иска светлина да залее площадите и улиците навсякъде, да грейнат хиляди разноцветни лампи, да заблестят пищни украси, да заструи светлина от очите на хората и на всички да ни е приповдигнато-еуфорично на душата... Да, искам на празника да има тържествена атмосфера, за да може поне малко да заприличаме на европейските държави!

Така ми се иска да хване здрав студ... Истински студ, за да не никнат без време посевите по полето, за да не цъфтят през декември овошките, за да не се завръщат щъркелите от юг преждевременно, за да не се разпространяват болестите... Да, искам да застудее, за да имам надежда, че ще е здрава и плодовита идващата година!

Така ми се иска да не изпитвам финансови ограничения когато пазарувам за Коледа, да мога да купя подаръците, които харесвам, дори да нямат намаление.... Искам и в ресторанта да мога да си поръчам всичко, което ми се яде, без да надничам в графата на цените; И в туристическото бюро искам да си избера най-далечната дестинация, без това да се отрази на бюджета ми....Да, искам да нямам парични притеснения , но и на всеки потребител джобът да е пълен, така както се полага на празник!

Така ми се иска да е отрупана трапезата ми и на нея да има само “чисти храни”...Истински храни, 100-процентови, екологични, без вредни примеси, за да не се притеснявам от алергии и интоксикации... Как искам да няма гладни хора; и всичките ми роднини и приятели, които останаха без работа да могат да си позволят поне 7 скромни блюда на Бъдни вечер... Да, искам държавата ни да бъде богата и пребогата, за да се погрижи и за социално слабите, и за болните и за инвалидите!

Така ми се иска топлината на домашния уют да ме сгрее и да ми даде онази сигурност, която толкова много ми липсва навън.... защото се страхувам да не ме излъжат, защото се страхувам да не ме нападнат, защото се страхувам да не ми откраднат.... Да, искам да имам сигурност и затова много се надявам на празника някой говорител с усмивка да каже от телевизионния екран: “Драги зрители, днес няма лоши новини!”

Така ми се иска на Коледа всички да се съберем заедно – и българите от България, и българите от чужбина и да извием най-грандиозното хоро на Балканите. И да няма сила, която да ни спре да извършим велики дела!!! ... Защото всеки може и има какво да даде, а дадат ли всички, ще има благоденствие на цялата нация! А ако има благоденствие, ще се чувстваме щастливи и ще се изпълни най-съкровеното ни желание!

Иска ми се и у дома да е хубаво, да се събере цялото ми семейство.... И никой да не е болен, и никой да не е сърдит, и никой да не е разтревожен, и всички да се радват, забавляват, да пеят, свирят, и танцуват... И всеки да получи най-желания подарък... И аз самата да получа своя най-желан подарък – един идеален ден – чист, бял и съвършен - Коледа!

Дано се изпълнят и вашите желания за Коледа! И нека празникът ви бъде прекрасен, затрогващ и запомнящ се! http://www.youtube.com/watch?v=dubOtyQL7g4

                Празнували сме, празнуваме и ще празнуваме, но знаем ли откъде произхожда този ден?
Българският студентски празник е денят, в който българската православна църква по стар стил (сега на 25 ноември) отбелязва паметта на Светите седмочисленици, сред които е и Свети Климент Охридски, считан за един от покровителите на българското висше образование. За първи път се чества през 1903 година по повод 15-годишния юбилей на единственото за времето си висше училище в Княжество България – Софийската Алма матер. Празнуването на този ден е отменено през 1944 година и възстановено през 1962 година. От 1994 година с Решение на Съвета на ректорите 8 декември е обявен за неучебен ден и празник на всички български студенти.
Не бива да се бърка с Международния студентски празник, който е на друга близка дата – 17 ноември. На този ден през 1939 година по време на протестна демонстрация в Чехия 9 студенти от Карловия университет стават жертва на Хитлеристките окупатори, а 1200 са отведени в концентрационни лагери. В тяхна памет Международният студентски съвет в Лондон избира тази дата за Международен студентски ден. От 1941 година той се отбелязва ежегодно в редица университети най-вече като знак на уважение към чуждестранните студенти в тях. Тази дата е от особено значение за Гърция и бившата Чехословакия. Чества се като Ден на гръцките студенти заради протеста им срещу военната хунта през 1973 година, когато армията влиза с танкове в университета. В Чехия и Словакия е Ден на борбата за свобода и демокрация – на този ден е сложено началото на т.н. Нежна революция.

На всеки, който днес празнува – приятен празник и наздраве! Специален поздрав на нашите състуденти - понастоящем преподаватели, които празнуват двойно!
Поздравът е една от най-известните песни на Джон Ленън, комуто днес отдаваме почит по случай 30 години от смъртта му: http://www.youtube.com/watch?v=YbFEDFdauxo

                Навлизаме в последния месец на 2010 със смесени чувства. Още една година се изниза и остави далече назад във времето нашата младост. Но това не е най – голямата беда. Светът не е станал по–добър и няма изгледи да става! Природните бедствия и екологичните катастрофи, причинени от човека заплашват бъдещето на планетата. Икономическите сривове доведоха до повсеместна криза и се случи така, че държава като Ирландия се оказа в положение да иска помощ от други страни. Светът се тресе от политически кибер скандали, а Европа е изправена пред най-голямата досега терористична заплаха за всички времена. В Аденския залив продължават нападенията на сомалийските пирати, а в Жълто море зрее най-сериозният от години военен конфликт... Една нерадостна картина на прага на един от най-обичаните празници – Коледа! Не знам защо, но тези дни все си представям танцуващите пътници на кораба Титаник минути преди фаталния сблъсък - облени в светлина, доволни и щастливи и разбира се, неподозиращи грозящата ги опасност... Не сме ли и ние като тях, улисани в празнична суета, псевдощастливи и нехаещи за ставащото около нас? А айсбергът се надига и... кога ли ще ни удари? Не искам да предричам нищо страшно, но един уникален часовник ме накара да се замисля за всички важни негативни процеси в света, развиващи се с главоломна бързина. Ето вижте какво се случва във всеки един миг от нашия живот:
http://www.poodwaddle.com/worldclock.swf
Времето е неумолимо нали? Цифрите, отброяващи събитията се сменят за части от секундата. Но както беше казал един мислител : “Не времето преминава, преминаваме ние!”

Убедена съм, че нашето поколение ще доживее своите старини, но не трябва да сме безучастни към бъдещето на нашите деца и внуци. Едно момиче развълнува преди време присъстващите на годишната среща на ООН в Рио де Жанейро, надявам се, ще развълнува и вас ако все още не сте слушали нейното послание. Аз всеки път потръпвам като чуя този глас... Чуйте и вие:
http://vbox7.com/play:d05128ed

                Независимо каква е - хладна, дъждовна и мъглива или топла, слънчева и блага, есента асоциираме винаги с отминаването на хубавото време, на положителните емоции, на активния живот, на младостта и зрялата възраст. И обикновено отронваме с въздишка и малко тъга: "Ех, есента вече дойде!" Да, есента си остава предвестник както на зимата, така и на старостта.
Но пък ето какви дни ни подари тази година вълшебницата Есен - най-меките, най-спокойните, най-лъчезарните, най-омиротворяващите! Изпрати ни ги като милувка свише, за да разсее мрачните мисли, да успокои опънатите нерви, да заличи недоволните физиономии, да отпрати надалече лошите предчувствия... И сякаш, за да ни подскаже, че и в есента на годините, които ни предстоят, ще има хубави моменти, че няма да е все сиво и мрачно, че ще грее слънце и ще е пълнокръвен животът ни. Разгадахте ли и вие есенните послания? Колко радост още има да изживеем... като радостта от днешните дни! Усмивка заигра по хорските лица и не остана човек, който да не излезе сред природата, който да не усети ласката на слънцето, който да не се загледа в багрите на есенните картини, който да не откри цъфнал минзухар в опадалата шума, който да не се е засмял просто ей така ...

Да, есента наистина има много лица: ще има болка и тъга, но ще има и радост и надежда. И сигурно вече с повече мъдрост ще анализираме всеки ден и ще оценяваме колко много струва красотата и добротата в заобикалящия ни свят! Насладете се на есента и не съжалявайте, че младостта си отива...

Пред нас е най-пленителният сезон, ето вижте и почувствайте: http://www.youtube.com/watch?v=ptnnAx5uvM0
А сега чуйте и популярната мелодия на "Есенни листа": http://www.youtube.com/watch?v=rG1rMzSf3Ek

                Надали има образован човек в България, който да не осъзнава заслугите на народните дейци от миналото (духовни просветители и революционери), будили не веднъж и дваж народа ни от дрямка. За съжаление обаче, има доста хора, които не знаят, че на 1 ноември се чества Деня на будителя. За първи път този ден е бил отбелязан в Пловдив през 1909 година, а от 1922 е обявен за общонационален празник, на който да се изрази всеобщата почит и признателност към делото на онези книжовници, духовници, борци, които с перо, ум, сърце и оръжие, кой както може, според разбиранията си, но самоотвержено са воювали за отстояване и утвърждаване на националните ценности и на българското самосъзнание.
След прекъсване през 1945, празникът е подновен през 1992 година и е обявен за неработен ден за ученици, студенти и преподаватели. Той е уникален, защото никъде по света няма аналог на такъв празничен ден! Но какво от това? Будителите ни не са затънали в забрава, но къде е светлият им пример? Къде са техните последователи? Днес твърде малко се говори за смисъла на будителството (освен в училище), а още по-малко - за необходимостта от съвременни будители, от чисти и неопетнени личности, за които благото на народа да стои над всичко.

България заслужава да бъде по-добра. Затова дано дочакаме нашия истински будител и възродител! Защото не ми е достатъчно да знам, че сме имали славно минало. Искам да имаме и достойно настояще, така, че гордо да мога да вдигна глава и да погледна Европа. Не ми е достатъчно да знам, че новият президент на Бразилия, Дилма Русев е от български произход. Бих искала още много знаци вътре в родината ми да ме карат да се чувствам горда като чувам и като произнасям името България!!!

                На този ден българската православна църква отбелязва празника на най-почитания светец по нашите земи, известен с благочестивия си живот, с основаването на Рилския манастир и с чудодейните си способности да лекува. Живял в отшелничество, в пост и молитва, духовникът не търсел слава и дори отказал да се срещне и приеме подаръците на цар Петър (сина на Симеон Велики), който изминал стотици километри, за да го посети в неговата обител. Канонизиран веднага след смъртта си през X век, той винаги се е ползвал с народната почит и обич.

Свети Иван Рилски Чудотворец се счита за небесен покровител на българския народ, а от 1994 г. е обявен от БЛС и за закрилник на лекаря. На този ден се връчва отличието “Лекар на годината”. Наред с отслужването на светата литургия в чест на светеца, в храмовете се извършва и тържествен водосвет и молебен за здравето на българския лекар.

Нека този ден бъде и ден на самооценка на всеки един от нас в качеството ни на лекари. А общественото признание няма как да не ни споходи... Да си спомним за Иван Рилски и да продължим достойно и отговорно да изпълняваме професията, която сме си избрали, независимо от всичко!

                Тази история заслужава да се отбележи, защото е исторически прецедент. Спасението на 33-мата миньори, останали блокирани 69 дни на 700м дълбочина е наистина невероятно явление.Чудо или техническият напредък спаси чилийските миньори? Суеверие или несломимият дух на затрупаните им помогна да оцелеят? Молитвите или ентусиазмът на цял един народ доведе до щастливия завършек?
Мистичното число 33 може и да е дало онази доза вяра и надежда, от които всяко начинание има нужда, но благоприятният изход безспорно се дължи на ума и изобретателността на човека на 21 век, на мобилизацията на всички възможни ресурси, с които разполага съвременната техника, на организацията, създадена от чилийското правителство и на моралната подкрепа на чилийския народ, за който спасението на миньорите се превърна в национална кауза. И не случайно тази уникална операция успя и стана достойна за всеобщо възхищение. Със или без числото 33 тя щеще да се случи! Защото ЧУДОТО е човекът с неговите неограничени възможности: човекът под земята, издържал на тъмнина, ограничения и лишения и човекът над земята, впрегнал целия си умствен и материален потенциал в името на най-благородната кауза – спасението на човешки живот. Поздравления за Чили!

Героите и геройствата са рядко явление, но как ни се иска нещо подобно да възроди и нас и нашата България. Да ни обедини, да ни издигне, да ни измъкне от тъмнината, да ни прослави, да ни направи щастливи и да ни даде самочувствие! Затова учете и работете упорито, пък може и у нас да се случи чудо!

                Времето застудя и всички сме се настроили вече за сериозна работа. А и няма как да е иначе: опустелите през лятото кабинети вече се препълниха с хора, заприиждаха и какви ли не запуснати случаи към болниците, всички отложени операции вече се вписаха в седмичните операционни графици... изобщо работа, дал Господ. Понякога сме толкова натоварени, че се случва да проклинаме деня, в който сме избрали лекарската професия, Да не говорим за бумащината...но пък нали трябва да документираме свършената работа!

И така, делникът ни минава в тичане по задачи, писане, пак тичане, пак писане... Изнервени, случва се да разменим и по някоя остра реплика с колега; а и по мобилните телефони ни търсят за какво ли не... позната история, нали? На всички ни се е случвало да сме пред нервна криза. И тогава...? Тогава...след визитация, след операция, между два прегледа в кабинета или в промеждутъка между две работни места... посягаме най-често към ...кафето, с или без цигара, просто по навик - нищо, че сутринта сме изпили своята доза. И понякога така се увличаме, че кафетата стават 3-4-5 и повече за ден и кофеиновата атака заплашва да ни погуби. Ето, вижте какво може да ни се случи ако се отдадем на кафеманията и дори забравим напълно за работата...

http://vbox7.com/play:8d9a9c75

Всичко това е една шега, но все пак не прекалявайте с кафетата! Желая ви спорна, приятна и уравновесена работа, без наркотици!

                Свършиха отпуските, свърши хубавото време, свърши мързелуването...
Още едно лято е зад гърба ни, но нали трябва да сме оптимисти...Няма да броим изминалите лета, а ще пресмятаме колко още имаме пред нас, а те са почти още толкова!!!
Друг би казал: Не е важно колко са, а как сме ги прекарали...
Е, как беше този път? Преборихте ли морските вълни, издигнахте ли пясъчни кули, лудяхте ли на някой концерт, танцувахте ли на лунната пътека, избродихте ли планинските урви и чукари, изплетохте ли си венче от полски цветя, прочетохте ли хубава книга, нарисувахте ли си картина, уловихте ли падаща звезда, говорихте ли с вятъра, пътувахте ли по знайни и незнайни пътища, открихте ли нови светове...?

Е, не се съмнявам, по–скоро, сигурна съм, че всеки от вас е имал своите прекрасни летни мигове, срещи с близки хора и приятни вълнения...

И ако все още не ви се разделя с лятото, ако още ви се пътува, ако още ви се гледат хубави картини и ви се слуша хубава музика, включете следващия линк:
60+1_beautiful_pictures_+_music.pps

                Който, каквото си няма, това иска и към това се стреми – това е общоизвестна истина. Тези, които са от вътрешността на страната, жадуват да лежат на плажа и при първа възможност тръгват към морето, а живеещите край морето си мечтаят за прохладата на планината и най-често през лятото се запътват натам. Но всяко правило си има изключения.
Нашата колежка Д-р Антония Бангиева (Тони от 12 група), макар и варненка, комай по цяло лято не напуска Варна и варненските курорти. Причината – обича вълните, пясъка, слънцето... А за това, какво още я задържа по морето и на плажа, можете да прочетете в последния неделен брой на в. Стандарт от 15 август. Там в рубриката “Семейство” излезе обширна статия със снимков материал за нея, съпруга и и сина им. Запознайте се с нейната история и използвайте случая да я поздравите! Ето по-кратък електронен вариант на статията:
http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-15&article=336440

Всеки от нас си има своята лична история и сигурно всяка е достойна да бъде описана някъде. Затова, моля ви, обаждайте се винаги, когато научите или прочетете нещо интересно за наш съвипускник, за да го споделите с повече хора чрез страниците на сайта ни. Надявам се, новините да са все хвалебствени, но понеже сме лекари и знаем, че в професията си не сме застраховани от грешки, то нека кажем: “Да се опираме на знанията и опита си и дано Господ ни пази, за да няма в медиите лоши новини за никого от нас!”

                Безспорно най-значимият празник днес е Голяма Богородица, наричан от църквата Успение на Пресвета Богородица. Към много от нашите църкви и манастири днес се стичат хора, за да целунат чудотворната икона на Светата майка закрилница и да си пожелаят здраве. Да ви е честит празникът на всички и най-вече на тези, които имат имен ден!

Днешният ден е празник и на град Варна. Обявен е за такъв от 1993 година с решение на градската управа. По традиция честването започва със служба в Катедралния храм и продължава с литийно шествие, празнични концерти и накрая пищна заря, която най-добре се наблюдава от крайбрежната алея. Елате на морето да видим заедно илюминациите!

За шести път тази година България отбелязва и своя уникален Ден на спасението с ритуал пред паметника на медицинските чинове в градинката на ВМА, София. Инициативата е на Д-р Тотко Найденов и е породена от подвига на един лекар, пожертвал себе си, но спасил своите спътници от горящ автобус. Впоследствие Др Найденов, вдъхновител на почти всички медицински празници у нас, издирва още 120 лекари, загинали, изпълнявайки професионалния си и човешки дълг!
Да се преклоним и ние пред паметта им!
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-08&article=335563

                Любимият месец за отпуски тази година е сух, задушлив и тежък повече от всякога. И ако не сте под дебела горска сянка или край река, езеро, язовир някъде в планината, сигурно едва издържате на жегата. Твърде е възможно на работа, в лекарския ви кабинет, да е къде - къде по - приятно, отколкото в уличното кафене или на плажа. Парадоксално, нали?
Изтощителните жеги ни принудиха да се изпокрием, да търсим на всяка цена хладината на климатика и да не излизаме навън освен в късните часове на деня и нощта.
Струва ми се, единствената жега, която бихме понесли сега, е само ако се намираме на някое екзотично място - островно или континентално, далечно или близко, усамотено или шумно, но непознато и загадъчно, носещо аромата на юга... Защо да не се пренесем тогава мислено там някъде, където всичко изглежда така романтично и примамливо...

Предлагам с една песен на Нана Мускури да се насладим на едно кътче, пълно с красота и цветно ухание – Санторини! И дано докосването до него пробуди нежността ви и ви достави истинско душевно удоволствие: Nana_Mouskouri_-_A_place_in_my_hart.pps. Само отворете файла с Open, и после натиснете стрелкичката, и пак, и пак... и сте там, в едно от многобройните кътчета на Рая! Приятно гледaне и слушане!

                Писна ни от новини за икономически кризи, гангстерски битки, политически разпри, катастрофи, измами с еврофондове..., а напоследък и всякакви природни бедствия... Всъщност, тя, Природата, не издържа да гледа и слуша нашенските чудесии, взе, че се разсърди, свъси вежди, призова всички зли сили, загърмя, затрещя, развилня се от гняв и възмущение и изля отгоре ни тонове вода, сякаш, за да ни унищожи, а може би да ни пречисти... После, като разбра, че всичко, ама всичко си върви по старому – бандитите пак са на свобода, пак са ни разбити пътищата, пак не си опазихме реколтата, пак ще просим милостиня от големите сили и т.н, и т.н., реши да ни умори по други, нейни си начини – изви огнен език като същински змей, духна два-три пъти и прати знойна жега по цялата земя, после притихна и зачака нещо да се случи...
И, ето случи се чудо... Слънчево цунами! Не е лъжа! Ето, чуйте новината, ако случайно днес сте я пропуснали:
www.btv.bg/news/nauka-tehnologii/story/1908661448-Ochakva_ni_„slanchevo_tsunami.html

Какво друго може да очакваме? Светът, технологиите, природата непрекъснато ни изненадват. Но понеже е лято, пожелайте си да ви връхлети цунами от положителни емоции!
И така, ред е на хубавото - ЕМОЦИОНАЛНО ЦУНАМИ /като нашата отминала среща/! Да ни залее, погълне и възроди!

                Лятото е в разгара си и отпуските отдавна започнаха. Къде ли сте всички вие сега? На море, планина, в България, в чужбина, вкъщи пред телевизора или в лятната си градина, a може би сте ангажирани с проблеми - грижите се за някого или правите ремонт? Това, последното, по-добре го забравете! Е, ако успеете да съчетаете полезното с приятното, тогава може. Защото както е вярно, че «Най- добрата почивка е работата», така е вярно и че «Този, който може да прекара поне един напълно безполезен следобед по напълно безполезен начин, значи се е научил да живее добре.» Е, който от каквото има нужда и както му харесва..., но все пак наблегнете на релакса, защото кога ако не сега през лятото, си е напълно в реда на нещата да помързелуваме? Трябва ни само хубаво време, добри приятели за раздумка и една живителна студена бира! И докато отпивате от питието си, хвърлете един поглед на нашия сайт – може пък да прочетете нещо интересно, може да видите снимка на стар приятел, може да чуете хубава песен или да решите да споделите пътуването, от което току-що сте се върнали.

Изпращайте ми всичко, каквото ви дойде на ум – снимки, пътеписи, песни, коментари... И не преставайте да мечтаете и да правите планове! Изненадайте себе си с нещо неочаквано и животът ще ви се стори още по-хубав!

Желая ви едно бурно и неудържимо лято!

                Като че ли никак не искахме тази година футболната фиеста да свършва, въпреки че българските национали не участваха в нея. Що за чудо е това, футболът?! Няма друг по-завладяващ спорт от него. И няма друг по – обединяващ спорт от него. Поредният футболен мондиал в ЮАР показа отново колко силни могат да бъдат спортните страсти и колко са ни нужни такива емоции – колективни и позитивни. Едно и също събитие вълнува и теб, и човека до теб, и приятелите, и колегите, и съседите, и мъжете, и жените, и цялата нация, и много нации, и всички континенти, и цялата планета!!! И не виковете по трибуните на стадиона в Йоханесбург са виновни за нашата еуфория, нито вувузелите, нито дори медиите, а някаква вътрешна потребност да демонстрираме от време на време бурно естествените си изблици на радост от това, че съществуваме, че можем заедно да спортуваме и да се забавляваме, че можем да водим не други, а такива именно - благородни битки и че светът може да бъде обединен и може да бъде по – добър. Една красива игра повиши за цял месец градуса на настроението ни, накара ни да следим трескаво мачовете, да не спираме да обсъждаме резултатите, да прогнозираме с много жар финалите. И в крайна сметка за нас нямаше никакво значение кой ще спечели битката, защото удоволствието беше в самата битка.

Никога не се отказвайте от битките, които водите! И не бързайте да победите! Емоцията е в изкачването на върха, а не в стоенето горе.

Нека чуем две песни в африкански ритъм, свързани с мондиала: http://vbox7.com/play:aebc8af6
http://vbox7.com/play:464a45bb

                Стана традиция в България да се празнува “July morning”, а и защо не? Това не е нито религиозен, нито политически, нито етнически празник, това е просто тържество на едно природно явление – изгрева на слънцето! И няма вече нищо необичайно в това, в 5 сутринта на българското Черноморие да звучи на живо култовото парче на «Юрая хийп» от 1971 година на легендата Кен Хенсли и вокала Джон Лоутън.
Били ли сте някога на Камен бряг на 1 юли, а по друго време? Не е необходимо да сте хипар, нито рокаджия, за да отидете там, където Земя, Небе и Море изглеждат необятни, безкрайни и велики! Достатъчно е да сте природолюбител, да търсите непознатото, да виждате невидимото и да усещате със сърцето си..., а там има какво да видите и усетите. Който е посрещал изгрева там, знае как с появата и с постепенното издигане на огромното огнено кълбо на хоризонта, душата ти сякаш се разтваря за всичката светлина и красота на деня... и ти се иска да полетиш, и ти се иска да пееш, и ти се иска да извикаш: Аз съм жив, и съм тук, и съм част от този свят, хубав или лош!

Бъдете част от този свят и вие – живи, активни, чувствени...докато ни има!
Нека днес да потърсим заедно Просветлението с July Morning: http://vbox7.com/play:fbb76640

                В Християнския църковен календар на 24 юни се отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. В нашата митология той е известен като Ден на слънцето, водата и лечебните растения, един истински природен празник. Според народните поверия този, който успее да срещне изгрева на този ден, ще бъде здрав през цялата година.
На Еньовден, както още е наричан, празнуват всички, но най - вече билкарите, народните лечители, които са своего рода помощници на нас - лекарите, но не само на тези, почитащи алтернативната медицина, но и на нас, традиционалистите. Та нали, лекарствата са произлезли от лечебните растения. И нали, всички ние, често посягаме към билките и билковите чайове, за да лекуваме себе си, родителите и децата си. Затова нека да почетем този празник въпреки, че сме лекари или тъкмо, защото сме лекари и да отдадем заслуженото на лечебната сила на природната медицина.

Времето около 24 юни е най - доброто време за бране на лековити растения. Затова на днешния ден или в някой от следващите дни на месец юни станете рано, идете на излет и наберете букет жълт кантарион или някоя друга билка и изпийте чаша освежаващ чай от нея, за да се заредите двойно от природата! Бъдете здрави!

                Скъпи колеги, още една седмица се изтъркули откакто бяхме заедно. Ежедневието ни погълна отново с проблемите и задачите си. Надявам се, обаче, все още да ви остава малко време за среща със спомените, вече новите спомени от срещата ни на 5 юни – материални и виртуални. Вие имате своята диплянка, снимки, CD, а аз – подаръците, които получих от вас. Вие все още усещате топлината на приятелската прегръдка, а аз – благодарността на всички ви.
Може би тук е мястото на една закъсняла благодарност и от моя страна. Вие ме изненадахте с подаръци, които не очаквах и в притеснението си, не ви благодарих както се полага. Благодаря ви сега, скъпи колеги! Първо: на вас, съорганизатори на срещата – за разкошната цветна кашпа, която всеки ден поливам и следователно няма как да ви забравя! Второ: за бутилката класно вино, която пазя за специален случай и също за изящната бронзова пластика от 4-а група, която зае своето почетно място във витрината ми със сувенири! Трето: благодаря на всички вас, които продължавате да ме поздравявате с реализацията и успеха на тази среща!

Но този успех не е само мой, нито е успех на останалите организатори на срещата, този успех е успех на всички нас, които показахме, че за силните чувства няма прегради нито в пространството, нито във времето!

                Измина точно една седмица от нашето вълнуващо мероприятие. Празникът отшумя, но не съвсем. Емоцията беше толкова силна, че все още ни държи здраво в прегръдката си. Вълнението пренесохме у дома, на работа, сред близките, колегите, приятелите си. Някои ни поздравиха, други дори ни завидяха, а ние просто се чувствахме щастливи!...
С много от вас се чухме след срещата отново и всички отзиви бяха положителни. Някои изразиха бурно радостта и задоволството си, други съжалиха, че не сме се срещали по-рано, у трети срещата събуди размисли за трайното и преходното в нашия живот. Защото това не бе само среща с приятелите от студентските години, това бе среща със самите себе си, със собственото ни Аз от миналото - какви сме били, какви сме станали, какво сме променили в душевността си, не сме ли загубили някои от ценностите си в забързания ни делник и т.н. и т.н.

Така или иначе, този празник сложи отпечатък върху днешния ни ден. Не позволявайте приятелствата ви отново да потънат в забрава! И отваряйте сайта, за да бъдем по - дълго заедно! Очаквам вашите материали.

                След една прекрасна вечер се разотидохме уморени, но и преизпълнени с толкова хубави преживявания! Създадохме си нови спомени... Не ни стигна времето, нали? Не успяхме да си спомним добре всички и всичко, не можахме да поговорим достатъчно, не сварихме да прегърнем всички, с които сме били свързани по някакъв начин в миналото, не стигна времето и да се сближим с тези, които по – малко познаваме. Но нали си обещахме, че вече ще се срещаме по – често. Да видим кога...
А дотогава – пишете ми на имейла /за сайта/ всичко, което ви е на сърце и което бихте искали да споделите с приятелите си от випуска. Чакам на първо време вашите отзиви за срещата и вашите снимки.

Съобщавам също, че при мен останаха още диплянки и CD-та. Обадете се, ако сте пропуснали да си вземете!

                Добре дошли и честит празник! Днес честваме нашия 30 - годишен юбилей. Не се ли чувствате като абитуриенти? Лично аз - да. Затова нека да се повеселим като на истински голям празник. Яденето, пиенето, условията за нощуване и някои други фактори са безспорно условие за добро прекарване, но не са толкова важни, колкото емоцията от срещата. Затова, моля ви - не се сърдете, ако на някого са причинени неудобства! Оценете това, което е направено и ни извинете за недоизпипаните неща. Следващия път може да го направим и по-хубаво! Нали сега поставяме началото. Само, че нека тогава някой друг да се заеме. Предлагам oрганизаторите да се въртят на ротационен принцип докато станем на по 100 години, пък после ще видим! Какво ще кажете?

Обичам ви всички! Обичайте се и вие!

                Всички сме в трепетно очакване на срещата. Задаваме си какви ли не въпроси, но най-вече: Дали ще се познаем? Дали не сме се променили твърде много? Дали ще има какво да си кажем? Дали ще можем да се отпуснем и да се забавляваме както преди?...Покрай това май на по - заден план останаха въпросите: А какво ще е времето? Какво да облека? Как да се направя по - красива?...
Е, така или иначе, този ден дойде. Първият участник вече пристигна - това е Жари от 15 група. Настани се в Естрея и очаква останалите.

Е, хайде, до утре! Нагласете се, но си вземете все пак и по една топла дрешка /ресторантът е на открито!/А сбирката в двора на института ще преместим в една от аудиториите, в случай, че вали! Не я пропускайте! А и да вали, какво от това! Важното е в душата ни да е слънчево!

                Текат последните приготовления. Организаторите не спират да тичат по задачите, които са си поставили във връзка с предстоящата среща - обобщаване на подадената информация за присъствие, разпределяне на масите в ресторанта, фиксиране на менюто, уреждане украсата на заведението, уточняване репертоара на DJ-я, ангажиране на фотограф за видеозаснемане, определяне стаите за нощувка в хотела, поръчване на диплянката в издателството и още и още... А вие? Вие какво направихте? Заредихте ли вече бензин в колата? Приготвихте ли фотоапаратите и камерите? А старите албуми, снимките? Нарамихте ли спомените? Сигурно приготвяте тоалетите, но те не са толкова важни! Просто вземете усмивките и доброто си настроение!

Може нещо да сме пропуснали. Подсетете ни с вашите предложения.

                До среднощ на днешния ден вече имаме рекорден брой участници в срещата на випуска - 108! Така опровергахме всички песимисти! Броят недвусмислено показва, че желанието да се видим е огромно, че не сме се забравили съвсем, че още е жив интересът ни един към друг, че все още имаме какво да си кажем.
Организаторите се надяват, че всички регистрирани за срещата няма да си променят намерението в последния момент и ще дойдат в уречения ден и час. Все пак, в случай на непредвидими и непреодолими пречки за присъствие, моля, да се обадите своевременно. Местата в ресторанта ще бъдат подготвени според заявения брой съвипускници. Напомняме, че присъствието на половинките не е предвидено освен в крайни случаи! Заявилите предварително желанието си да дойдат, но нерегистрирали се до момента по различни причини, както и информираните за събитието по-късно, ще могат, разбира се, да се включат допълнително, но е желателно да съобщят това на някого от организационния комитет и то колкото се може по-скоро.

Моля, следете редовно новините тук! До скоро!

                До 24 часа на днешния ден регистрираните за срещата станаха 97! Благодарение на организаторите, координаторите и всички, на които идеята за срещата е скъпа, става възможно да достигнем брой 100! Остават все пак още колеги, които не са информирани. Огледайте се дали няма край вас, от вашата болница, от вашия град (Силистра, Разград, Търговище, Русе, Шумен, Бургас, София, Варна)още колеги от нашия випуск, за които първоначално не сте се сетили!

И моля, побързайте! Текат последните часове за регистрация. Добре организираната отсега среща ще бъде едно от условията за приятно протичане на самото мероприятие.

                Налага се да удължим срока на регистрация за срещата на 5 юни, за да се включат повече съвипускници. Имайте предвид обаче, че това забавя обобщаването на данните и изпълнението на поетия от нас ангажимент своевременно да уведомим хотела за брой присъствие на вечерята и брой желаещи нощувка.
До края на днешния ден достигнатият брой регистрирани е 84. Много от предварително заявилите участие все още не са се записали в сайта по упоменатия ред. Моля, всички отговорници и тези, които следят новините тук, да направят всичко възможно да информират все още незнаещите за срещата и останалите, които желаят да дойдат, но не са се регистрирали. Данните от тази регистрация ще бъдат включени в диплянка, за чието отпечатване също е необходимо технологично време за изпълнение.

И така нека срокът за записване бъде понеделник, 31 май, 16 часа!

                Броят на регистрираните за срещата на випуска продължава да расте и в края на деня достигна 76 човека! Много от вас заслужават похвала за усилията си, но някои все още не са направили нищо – чакат друг да свърши работата вместо тях! Нека всеки си зададе въпроса: “Аз на кого се обадих, кого издирих?” Нека всеки си помисли как би се почувствал, ако е забравен от колегите от групата си, ако след време научи за срещата, за която не е бил известен. Затова, моля ви, направете си труда да потърсите своите стари приятели! Отделете малко от времето си за тях и това ще ви направи щастливи!

Остана малко време до срещата. Не отлагайте за утре и вдругиден! Направете го сега!

                Драги колеги, регистрацията за срещата върви с пълна пара. Набираме скорост, но все още недостатъчна, за да стигнем целта. До края на днешния ден в сайта на випуска са се регистрирали общо 58 човека. Отличник е 17 група, която постигна максимума си – от възможно общо присъствие от 9 души, 9 са се регистрирали! Браво на координатора им! Моля, останалите отговорници по групи да се активизират! И всички останали да им сътрудничат! Групи двойкаджии се очертават – 1, 2, 7, 9, 13, 16 /те нямат или имат само по един записан/!!!

Обръщам внимание, че от всички регистрации – 10 са непълни! /нямат потвърдено присъствие на срещата и не са попълнили бланката – съобщение/. Повторно влизане за корекция е възможно с потребителското ви име и парола. Действайте!

                До края на днешния /първи/ ден са се регистрирали 26 участници в срещата на випуска. По предварителни данни очакваният брой е около 110 човека. Активизирайте се да намерите своите състуденти чрез общи приятели, чрез интернет, чрез техни роднини, чрез РЦЗ, РЗОК и други служби. Няма невъзможни неща! Спомнете си и за тези, които напуснаха страната ни по различни причини и работят в чужбина – потърсете ги! Не чакайте друг да го направи! Разровете старите тефтери и грабнете телефона! Сега е моментът!

Опитайте се да откриете всички! Една дълго чакана среща /30 години/ си заслужава тези усилия! Нправете го!

Започна регистрацията на участниците в срещата на випуска на 5 юни, 2010 година. Моля, за улеснение, първо да прочетете всичко в подменю “СРЕЩА 30 ГОДИНИ” към ОБЯВИ и особено информацията в “Покана”, “Програма”, “Настаняване”! Имате 3 стъпки за пълна регистрация:
     *Регистрация в сайта с парола
     *Вход с потребителско име /измислено от вас/ и парола за попълване на данни
     *Повторен вход с потребителско име/същото/ и парола за потвърждение присъствие на срещата и попълване на съобщение с искане за нощувка, съгласие за издаване на диплянка и ев. искане на вегетарианско меню.

За всякакви неясни въпроси организаторите остават на разположение! Побързайте!

      Те, Думите, са скитници бохеми,
      но кой над тях добил е власт –
      в трактати, стихове, поеми?
      Те, чудотворци вдъхновени,
      на мисълта даряват глас!

              Добрин Паскалев

Честит празник на всички! Нека на този ден си спомним нашите учители, които с думи и дела ни откриха пътя към голямата наука Медицина!

               След 30 години отново се събираме заедно на кръстопътя на времето. Но за кратко! Затова нека да удължим това време! Още докато се подготвяме за срещата – да мислим, да си спомняме, да потърсим стари снимки, да се свържем с приятели, да заживеем с онова време....

      Когато със приятел се разделяш,
      когато всеки тръгва в своя път –
      аз вярвам на житейската повеля,
      че някога,
      в неведома неделя,
      ни чака среща пак на кръстопът!

                Българското дружество по хранене и диететика организира своята 5-та Национална конференция по хранене на 28 -30 май в КК Зл.пясъци. Темата е: Хранителни аспекти в превенцията и лечението на хроничните неинфекциозни заболявания. Ако искате да се вталите за срещата и още дълго време да изглеждате добре, посетете този форум! Всички заинтересовани могат да се информират на www.arbilis.com

                В периода 3 -6 юни, 2010 година в Пловдив ще се проведе Конгрес по пулмология, организиран от доц. Коста Костов /Коро/. По тази причина се налага на срещата да се лишим от присъствието на ценни колеги и особено на Коро, който точно на 5 юни – денят на нашата среща, организира гала вечеря за участниците в конгреса. Ние ще вдигнем nаздравица за отсъстващите колеги, надяваме се и те да направят същото за нас! А на тези, които успеят да съчетаят двете мероприятия, казваме Добре дошли! Радваме се, че ще празнувате с нас!

                В момента тече организация за среща на випуска, която ще се състои на 5 юни, 2010 година. Моля, прочетете всичко в тази връзка в ОБЯВИ. Организаторите са амбицирани да съберат колкото се може повече “студенти” от випуска. Бъдете активни и се регистрирайте за срещата! Надяваме се на вашето присъствие.